Да споделиш Исландия-ден последен

Здравейте 🙂

Ако никой до сега не го е казал – е, всичко прекрасно и мистично, всяко приключение, всяка мечта има край …

Последният ден от тази авантюра, последни километри, сбогуване с мистичната и неповторима Исландия.

Земя отвъд реалността, която покорява със своите водопади, със суровата природа, с нереалните извънземни пейзажи, с простота на живота, с величието на природата и с приземяването на Човека.

Време е да тръгваме, но някак се мотаем, на никой не му се тръгва. Знаем, че пътешествието е в края си, но не искаме да свършва. Искаме денонощието да стане поне двойно или хайде тройно като време.

Заминаваме около обяд и първата ни спирка е някакъв водопад. На табелата пише, че трябва да вървим пет километра пеша … Споглеждаме се и прихваме в смях – та това е Исландия, има още толкова невидени места .

Изоставяме идеята за този водопад за сметка на многото гледки по пътя към Кефлавик. Тук се разделяме на две групи – едната кола тръгва директно към Рейкявик, а другата (нашата) – към Гълфосс и гейзера – времето и светлината са коренно различни и се надяваме да уловим дъга на водопада.

Но за това, малко по-късно 🙂

Първо нека стигнем до там.

Пътя се води „черен“ и не препоръчителен за наети коли. Движим се бавно, опасността идва от изхвърчащите от под гумите камъчета, за щастие движение почти липсва и се разминахме без поражения.

В небето вече няма нито едно облаче, Слънчо весело грее и с изумление гледаме местата, покрай което сме минали само преди дни.

Небето се оглежда в езерата и цвета им е наистина неземно изумруден.

Крайпътните езерца са покрити с дантела от ледени цветя.

Ярко боядисаните разноцветни сгради ни се усмихват и също като нас се радват на хубавото време.

Планините гордо показват върховете си  и сякаш казват – Ето, вижте какво криеше мъглата от Вас.

Вече е ясно от къде идват водопадите, какво има зад острова в езерото  Þingvallavatn , а също и че близо до гейзерите има геотермална централа.

Около 16 часа пристигаме на паркинга на Гълфос . Застудялото време се е отразило и на водопада и бреговете вече са покрити със скреж.

Чакаме няколко минути подходящата светлина и ето ТЯ се появява –

пъстроцветната дъга обгръща буйните води и изтръгва вик на възторг .

След миг вече я няма … Е няма такъв кеф 🙂  

Доволни и щастливи влизаме в магазин -ресторанта, купуваме сувенири (тук е единственото място на което ни дадоха бележки за кеш-бек  на границата), хапваме вкусна супа и тръгваме към гейзерите.

И тук светлината си казва тежката дума и нещата изглеждат различно.

Опитвам се да заснема  в серия изригването на гейзера,

когато Сашо припряно ме вика. Ела, ела да видиш … Отивам и гледам сянката му в парата, но нищо не виждам. Поглеждам собствената си сянка и тогава го виждам.

Явлението се нарича Brocken spectre или Брокенски призрак –  фигура на човек с ореол от дъга, стоящ на върха на хълм или планина. Сянката  се отразява в облаците и изглежда феноменално голяма. Всичко това се случва, благодарение на малките капчици мъгла, които по особен начин пречупват и отразяват слънчевата светлина. Явлението е получило своето название по името на връх Брокен в планината Харц, (Германия) на който благодарение честите мъгли може да наблюдавате феноменалния „призрак“ доста често.

Исландия винаги има какво да извади от ръкава – за поред път ни изненада приятно.

Пре, предоволни отпътуваме към Кефлавик – мястото на последната ни нощувка в тази мистична и невероятна земя.  Минаваме през малко градче и ето я следващата изненада – така се отглеждат зеленчуците тук – в оранжерии, захранвани от геотермалните извори

и  огрети от стотици слънца, светещи денонощно.

Земята наоколо пуши и ври,

а покритата с мъх равнина ни кара да се чувстваме като Алиса в страната на чудесата. Мъха в пъти надминава и най-качествените персийски килими, толкова е мек.

Привечер вече сме в хотела – изключително приятно място с големи, просторни стаи, огромни прозорци, кухня и обща баня и тоалетна. Другите са пристигнали преди нас  и представете си намираме ги в джакузи на двора. Температурата е под нулата, а те се смеят и ни канят във водата. Като пристигнали, собственика им предложил да го напълни, те малко скептично приели, но се оказало, че водата е с температура 38 градуса и няма никакъв проблем да се размажеш от кеф.

Малко по-късно сядаме да отморим и разговаряме със собственика, разказва, че къщата е нова и от скоро е хотел. Показва ни снимки  – три метра сняг по пътя, снегорина търси с ДжиПиЕс къде трябва да мине да почисти. Падне ли такъв сняг – няма мърдане, оставаш там където те е заварил и чакаш по-добри времена 🙂

Разказва ни как преди около месец стадо китове излезли на брега, хората се опитали да ги спасят, връщали ги във водата. Повечето спасили, а тия, които не могли разфасовали и прибрали по фризерите.  Напълно разбираемо е в този суров климат.

Питаме го за северното сияние – да виждал го е, но в града не е много силно. Това вече го знаем и тръгваме към Синята лагуна, близо е и се надяваме да е достатъчно тъмно.

Както си пътуваме по едно време Сашо прошепва „абе хора бе, погледнете, това е сияние“. И наистина в дясно от нас в небето греят зелени светлини. Моментално спираме там където сме и разпъваме стативите.

Правим по няколко снимки и променяме позиционирането,

въпреки заревото от града, сиянието се вижда и е наистина прекрасно

Гледаме в захлас, не говорим и не сочим – още преди да тръгнем дъщеря ми ни каза – там сиянието е Божество, като го видите не говорете на висок глас, не го сочете с пръст, просто се насладете на гледката и преживяването.

Нека не говорим повече – думите са излишни …

Още снимки ще намерите ако цъкнете тук