Архив

Здравейте отново :) Продължавам да споделям с Вас невероятното  и незабравимо Исландско пътешествие. Снощи отново пристигнахме по тъмно в хотела, хапнахме раци, дълго гледахме през прозорците с надежда да зърнем зелените сияние в небето. Уви, мъглата не ни позволи … Няколко пъти през ноща се будих и ставах да надникна през прозореца, но освен бялата пелена на мъглата – нищо друго. Здраве да е :) Да видим какво ни очаква днес.

Закусваме, пресмятаме километрите – за днес са около двеста. Не е много, но искаме да пристигнем по-рано защото сме предвидили да посетим още една лагуна и да се цамбурнем в топлите и води. Ами хайде да тръгваме …

Сбогуваме се с град Egilsstaðir и Lyngas Guesthouse,  пълним резервоарите, проверяваме гумите и потегляме.

Спокойно мога да кажа, че благодарение на мъглата този предиобед беше най-скучния от дните до сега. Облаците са толкова ниско, че не виждаме почти нищо наколо. Реката идва някъде там от високо, но ние не можем да видим от къде :(

Полека-лека пътя поема нагоре и таим надежда, че ще минем над облаците.  Сега като видях тази снимка си спомних, че в Исландия почти никъде няма мантинели край пътя. Единствено жълти светлоотразителни колчета. Това е едно от малкото места на които имаше метални предпазни заграждения.

 В същото време по целия път не видях нито едно счупено или повредено колче.

 Пейзажа постепенно се променя и есенната палитра се сменя със снежна покривка. Спираме за кратка почивка и да се снимаме естествено. 

На пътя няма никой, освен нашите две коли. Доста е зловещо с тягостната тишина, надвисналата ниско мъгла и призрачните хълмове.

Разцепваме тишината със смях и опити да извикаме ехото, но и то се е скрило някъде и не ни се обажда.

 След още половин час навлизаме в областта  Myvatn в Северна Исландия.

 Според пътеводителя се движим сред планинската верига  Námaskarð. Планинския хребет  Námafjall пред който се намираме е висок 482 метра и е активен вулкан от системата на вулкана  Krafla .  Недалеч от нас земята буквално пуши – споглеждаме се – е лагуната може малко да почака.

Пред очите ни се разкрива трудно описваща се гледка.  Сякаш призраци бродят в търсене на изход от ада.

Под краката ни всичко ври, пуши и кипи. Не случайно тази област е наречена предверието на ада в Исландия.

Преди години тук са добивали сяра и са я изнасяли в Европа за производство на барут.

Идващата от земните дълбини пара изважда на показ сярата и почти цялата Менделеева таблица. Цветовете наоколо са извънземни, миризмата също.

Освен клокоченето на калта и свистенето на парата никакъв признак на живот не може да се види. (изключвам щъкащите насам-натам туристи, те са временни посетители и са малко).  На това сурово място не вирее никаква растителност, да не говорим за животински видове.

В калните бани температурата е над 200 градуса. Всичко попаднало вътре се сварява безмилостно.  Тръпки ме побиват и бързам да се отдалеча.

Преваляме близкия хълм и сме пред най-старата в Исландия геотермална електроцентрала –  Geothermalkraftwerk Bjarnaflag.

Цвета на водата и тук като на Синята лагуна  е изумрудено син.

 

 Време е да се махаме от това злокобно място. Не е препоръчително да се задържаме дълго – изпаренията не са най-полезното нещо на света.

Пристигаме в хотела (все още е 17 часа, веднъж да сме навреме), настаняваме се и отиваме да обядваме. Хотела всъщност е кравеферма в полето, на брега на езерото Myvatn.

 Съвсем близо до фермата предприемчивите стопани са построили няколко дървени къщи с топли и уютни стаи със самостоятелен санитарен възел. Ресторанта и магазина за сувенири са в самата ферма. Толкова сме прегладнели, че цената от 18 евро за порция гулаш въобще не ни плаши. Чакайки да ни сервират замезваме с нещо, което исландците наричат хляб. Според мен беше доста далеч от вкуса на хляба, но когато си гладен …  След малко пристигат и основните ястия. Всичко е наистина много вкусно и в доста обилни количества.

Вече нахранени можем да помислим как да оползотворим останалата част от деня. На идване видях табела за водопада  Dettifoss. Говори се, че бил най мощният водопад в Европа. Когато пристигаме на паркинга (минаваме по чисто нов път, който го няма на картите и на Джипиесите) ни посреща мъртва тишина и едно усмихнато снежносиньо лице.

Около нас е покрита с вулканични камъни равнина, няма и помен от водопад. Тръгваме по утъпкана от миналите преди нас туристи. Вървим около километър и пътеката се разделя – едната към водопада Детифос, а другата към Селфос.

Детифос е по-близо и тръгваме натам. Пътеката се вие в равнината, тишината е оглушителна. Тъкмо решаваме, че сме на грешното място и до ушите ни достига грохота на водата. Още няколко извивки, кратко слизане и ето го и него,  разположен на река Jökulsá á Fjöllum, която тече от ледника Ватнайокул и събира вода от голяма площ в Североизточна Исландия.Спадът е с ширина 100 м и има спад от 45 метра надолу към каньона Jökulsárgljúfur.

Водопадът  се намира в Национален парк Ватнайокул в Североизточна Исландия, и сe счита за най-мощният водопад в Европа.Също така е най-големият водопад в Европа от гледна точка на преминаващо водно количество,  което е средно 193 кубически метра в секунда. Неговият обем често се увеличава, особено когато времето или вулканична активност накарат ледената шапка на ледника  Ватнайокул да се поразкърши.  Водопадът е толкова мощен, че околните скали вибрират и тези вибрации могат да бъдат усетени от ръка. Съчетайте това с тежка мъгла и мистична тишина …

И аз така казвам, снимка и да се махаме от тук и без това нищо не се вижда – само грохот и настръхнали коси … 

 

Тъмнината настъпва все повече по обратния път и снимащата част от групата се отказва да ходи до другия водопад.  Наместваме се в колата и чакаме другите да дойдат – връщат се уморени, но и много въодушевени – за да видят Селфос са минали по камъни в реката и адреналина е бил на макс.

Мии, трябва ли да казвам, че отново сме назад с времето ? Пристигаме на лагуната (май името беше Jarðbaðshólar)   минути преди 21 часа, но тя слава Богу все още е отворена. Честно казано мисълта на сваля опаковката от дрехи, да вляза в бански и после да направя обратното упражнение ми се струва непосилна и отказвам да влизам. На другите не им пречи нищо и отивам да си направим обща снимка. Аз съм ей там в дясно долу , сянката на статива ;)

Оказва се, че водата в тази лагуна макар е не толкова изумрудена е с няколко градуса по-топла от водата на синята лагуна, а и входа е доста по-евтин.

Програма максимум е изпълнена за днешния ден, сега остава и ресторанта да работи и всичко ще е перфектно. Да, ама не, ресторанта вече е затворен и пак прибягваме до запасите от багажниците. В небето не се вижда нито една звездица и не ни остава нищо друго освен да лягаме.

Лека нощ и до утре :) Дано имаме повече късмет.

Всички снимки от изминалите дни ще намерите ето тук .

Благодаря Ви, че се отбихте :)

Вашите коментари тук в блога ще ми бъдат много полезни ;) Моля, ако не Ви затруднявам, коментирайте тук  :) Благодаря Ви :)  

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook