Да споделиш Исландия -ден първи

Звъни телефона и един приятел след обичайните поздрави ми казва “ Тук сформирахме една група за Исландия и едно от момчетата се отказа … Искаш ли да дойдеш ?“
Че иска ли питане ? 🙂

След няколкодневни разправии с промяна на резервациите вече съм в групата и трескаво почвам да чета, къде и за какво отивам ? Естествено следва пазаруване от детските щандове на спортните магазини – понякога да си дребен е предимство – и вече съм готова за път. Исландия, аз те чакам с нетърпение – надявам се и ти да ме очакваш 🙂

В групата сме трима снимащи и трима не чак толкова …
Вечерта преди заминаването правим конферетна връзка в  Скайп и се чекираме онлайн за полетите – полезно нещо ако искаш да седиш на място по твой избор в самолета.
На аерогара София нямаме проблеми – редим се тримата с фотографските раници и после другите трима и минаваме  контрола без проблем.
В Лондон се запасяваме с по две бутилки алкохол и отлитаме за Кефлавик – едно от няколкото национални летища в Исландия.
На летището ни чака усмихнат младеж, държащ табелка с имената на които са резервирани колите под наем. Товари ни в един микробус и ни кара в офиса на фирмата, който се намира на няколко километра от летището.

Криво-ляво сместваме багажа в колите и потегляме към неизвестната и толкова непозната Исландия.
Съгласно съветите на приятелите от форума Магеланци, спираме на първата бензиностанция N1, която виждаме и с всичките ни налични 16 000 исландски крони (около 200 лева – само толкова успях да намеря и обменя в България) си купуваме карти за зареждане на гориво и пълним резервоарите до горе.  

Ако пътувате за Исландия не е лошо да запомните този съвет – купете си карти – на места бензиностанциите са само една колонка в нищото и ако не сте подготвени може да имате проблеми с придвижването. Втория съвет е – ако сте с ограничен бюджет видите ли супермаркет Бонус, спирайте и пазарувайте – така няма да се налага да плащате безбожни пари за една супа и няма да умрете от глад.

Целта, която сме си поставили е доста амбициозна – за девет дни да обиколим острова –(ето карта) и да видим възможно най-много от тази мистична земя. Да видим е точната дума защото се оказа, че да направим читави снимки е невъзможно за толкова кратко време. Времето непрекъснато ни притискаше и думичката „айде“ беше най-често употребяваната.

Айде, да спра с отклоненията и да давам по същество, че няма време 🙂

Взели сме колите, заредили сме и пристигаме в къщата за гости, където ще пренощуваме. На вратата ни чака бележка „Здравейте господин … аз в момента не съм в къщи, но Вие спокойно се настанявайте, ще се видим довечера.“
Това са колите ни 🙂 Аз имам честта да пътувам с моя любим фотограф в малкото бяло бонбонче.

Оставяме багажа и хукваме към Синята лагуна – част от групата се потапя в лазурно сините води на лагуната, а другата част тръгва да изследва околностите и евентуално да снима.

Да, ама не … съвсем скоро се стъмва и установяваме, че сме забравили стативите в хотела  🙁 Който няма акъл има крака е казал народа, в нашия случай имаше кола и се върнахме до хотелчето за да вземем стативите.

С надежда гледаме небето, според всички прогнози това е един от малкото ясни дни, които ни очакват. Нещо розовее в небето, но облаците са толкова гъсти, че не можем да разберем сияние ли е или отражение от градските светлини.

Малко по-късно си правим обща снимка, връщаме се в къщи, хапваме вкусни спагети, (може би тук е мястото да кажа, че спалните се разположени на втория етаж, а на първия има хол, кухня и столова. Кухнята е напълно оборудвана и ако имате продукти, можете да си сготвите всичко) сготвени от Артин и след разбор на деня се отправяме към леглата. Програмата за утре е доста натоварена и ако се съди по няколкото часа прекарани тук времето хич, ама хич няма да ни стигне.

Всички снимки от Исландия можете да разгледате тук

Специални благодарности на Светльо, Алек и Жоро, без чиято техническа помощ, това пътешествие едва ли щеше да се осъществи.

P.S. За всички, които се интересуват от картите за гориво. Те изглеждат ето така:

клик на снимка за по-голям размер 😉

Продават се в бензиностанциите в  по-големите населени места. Ние избрахме N1 защото бяхме чели, че са най-разпространени и ги има в цялата страна. Гледахме да зареждаме във всяко селце, където спяхме и винаги да тръгваме с пълен резервоар.

Вижте още

15 thoughts on “Да споделиш Исландия -ден първи

  1. като търси евтина кола 4×4 препоръча icepole.eu
    можете да платите в брой , за да получите отстъпка

  2. На всяка бензиностанция може да се плаща и с кредитна карта. Не е необходимо да имаш предплатена карта за гориво. Българските кредитни карти се приемат.
    Всъщност дори на паркоматите може да се плаща с кредитна карта.
    Нещо повече, дори да отидете да си купите от прочутите хот дози на улицата, пак плащате с кредитна карта.
    Не случайно Исландия се нарича the plastic country – местата, където можете да платите само с кредитна карта (защото няма каса) са повече, отколкото местата където може да плащате само кеш.

    1. Делян Делчев, как ми се искаше да споделим повече впечатления за тази невероятна страна 🙁
      За съжаление, връзката с която се влезли ме праща на адрес xn--cc-6kcdfkicpws6abcjfp8b …
      Няма начин да Ви открия 🙁

  3. Algaivel ,kaji mi koi mesec biaxte tam? i kolko e i maxsimuma,koito mojem da vkarame v kartata za zarejdane.?kolko struva samata karta? na tezi benzinostancii nemoga li da zarejdam s kreditna karta? koe vsashtnost e predimstvoto na tozi vid karta? bi li mi dal fb profil..shte se radvam da kontaktuvame,predstoi mi Islandia i imam dosta vaprosi..

    1. Здравей Емили. Ние бяхме в Исландия от 29 септември до 8 октомври. Доколкото си спомням максимума беше 15 000 крони, самата карта струва толкова. Ако пътувате много и я изразходвате цялата – купувате нова. Да, можеш да зареждаш с кредитна карта, но зависи от кредитната ти карта. Спомням си в един магазин не приеха кредитната карта и платихме в евро.

      1. Аз лично не съм виждал там места където да не може да се плати с CC. Но съм имал ситуация, да не сработи българското CC, най-вече поради една места особеност – те не обичат пиновете, и дори да ти поиска пин, натискат ентер на терминала, което блокира нашите карти за няколко минути. След известно време се научаваш ако даваш на някой CC да му казваш „внимавайте, не е исландска и иска задължително пин“

        1. Точно такава ситуация имах предвид, БГ кредитна карта не сработи 😉 Да, супер е да имаш кредитна карта, но аз съм от ония големи бели птици, които разчитат на това, което е в джоба им 🙂

  4. И още един въпрос, ако ги купим от N1, само на тях ли можем да зареждаме или няма значение каква е бензиностанцията?

    1. Ако купите карти на N1, можете да ги ползвате само на нея. Но не се притеснявайте, това е най-разпространената в Исландия бензиностанция 🙂 Има ги навсякъде.

    2. Между впрочем в Исландия втората по популярност верига бензиностанции има договор с Шел. Има и много шел бензиностанции. И приемат „шел“ картите за плащане. Така че ако имате такава от БГ (фирмена например), ще работи и там.
      Иначе отново – най-добре с кредитна карта. Цената е същата, БГ банките ви дават дори 1% отстъпка, работи на всяка бензиностанция а не на една верига само (включително на автоматите за самозареждане), и не губите пари от фрагментацията (неизхарченото).

      1. Делян Делчев, благодаря, че споделихте и вашия опит 🙂 Не знаех това, преди да заминем.
        Полезна информация 🙂

  5. Благодаря, може да звуча малко глупаво но как точно се използват, в смисъл, къде се поставят и първо слагаш картата и зареждаш или как? За цялата сума ли се зарежда или отчита колко си заредил и колко ти остава?

    1. Бензиноколонката е направена така, че първо слагаш картата, тя отчита колко пари има в нея, после почваш да сипваш горивото. Ако парите свършат и горивото спира. Ако има още пари, ти пуска бележка, колко литра, за колко крони си заредил и колко пари са останали в картата ти.

  6. Кажете ми, моля Ви, откъде намерихте в София Исландски крони? Аз отивам април и ако може малко по-подробно за предплатените карти за гориво и за бензиностанциите.

    1. Здравейте Пламена 🙂 Кроните ми намери познат с чейнчбюро, но се оказа много трудно. Успя да намери съвсем малко, както съм написала в разказа. Ако имате кредитна карта, няма проблем да плащате с нея. Другия вариант е да си носите евро – приемат го на всякъде, но Ви връщат крони.
      Картите за гориво се продават в бензиностанциите в по-големите населени места. Ние си купихме още в Кефлавик, като взехме колите под наем.
      Специално за Вас добавих сканирани две от картите, които си купихме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.