Майските празници … Беше време, когато с радост ги чаках и трескавите приготовления ми носеха наслада. Всичката суетня, пазаруването, ходенето в полето и гората за да наберем необходимите ни зелении за дроб сърмата – във всичко това имаше някакво скрито очарование. Време, одавна отминало и здраво хлопнало портата …
Не съм писала много тук през последните месеци и нямах никакво намерение да ретроспектирам отиващата си година. Но едно изречение на Илиян ме правокира да отворя снимките си и да видя с кого ЗАЕДНО съм просъществувала този отрязък от живота си.
По идея на Илиян
След имперската столица Мекнес отпътувахме за свещения град на Мароко – Мулай Идрис и останките от стария римски град – Волубилис. Мулай Идрис ел Akhbar-основателя на Мароко, е пра-внук на пророка Мохамед, баба му е била дъщерята на Мохамед – Фатима, а дядо му – Мохамед Али, е бил братовчед на пророка.
След прекрасните гледки по пътя от Шевшаоуен до тук, ето ни вече във Фес, най-старият имперски град в Мароко. Според легендата името на града се дължи на откриването на кирка (от арабски: fa’s) на мястото на първото поселение. Tой се явява един от четирите имперски града заедно с Маракеш, Мекнес и Рабат.
С тъга напускам Шефшаоуен, наистина много ми хареса това градче. Времето също е тъжно, мъгли се носят над планинските върхове, ръми ситен дъждец. Честно казано това по никакъв начин не се връзва с представата, която имам за Мароко – като климат и природни особености. Но пък прави това пътешествие още по-интересно и някак откривателско за мен. С нетърпение очаквам да видя всичко, което ще ми предостави този мрачен ден …
Нашето пътешествие в Мароко продължава. И така, казваме довиждане на Тетуан и неговата медина и поемаме през планините Риф към Шефшауен. Риф е планинска верига намираща се в северната част на страната. Има още
Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за пътешествието.
Рано сутринта казахме “довиждане” на Танжер и потеглихме към Тетуан. Той се намира в северната част на Мароко, в близост до протока Гибралтар и Средиземно море, и е център на региона на Танжер-Тетуан. Името на града, буквално преведено от арабски означава “око”, но по-правилно е да се нарече “източник”. Тетуан е едно от двете най-големи пристанища на Мароко на Средиземно море.
Изминахме разстоянието от Малага до Танжер, първата ни спирка в Мароко, за около два часа. Повечето време прекарахме на палубата на ферибота от където се разкриваше красива гледка и към Европа и към Африка. Стотици кораби сновяха през протока. Видяхме делфини и разбрахме, че освен тях в тези води живеят няколко вида морски бозайници, сред които косатки, китове и кашалоти . Мястото е идеално за тях, тъй като смесването на водите на Средиземно море и Атлантика създават оптимални условия за храненето им.
Но да се върнем към Танжер. Митническите формалности ги минахме още на ферибота, така че след като пристигнахме се запознахме с нашия водач Абду и се настанихме в автобуса.
Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за пътешествието.
Ще видя Африка и Мароко – тази мисъл не ме напуска от няколко седмици и упорито се опитва да измести ежедневните проблеми. Трескава подготовка – все пак е октомври, а аз отивам в Африка, там е топло и много слънчево. Според предварителната програма ще посетим имперските градове, ще преспим в пустинята … Дългоочакваният ден на заминаването идва, срещаме се на летище София и политаме към Малага – първата спирка в маршрута ни.
Здравейте приятели
Одавна не съм писала тук защото се опитвам да преработя сайта си да стане малко по-добър.
Но сега не мога да се стърпя да Ви се похваля. Имах огромното щастие и привилегия да участвам в тазгодишните празници в долината на тракийските царе. Там се проведе Арт мултимедиен фестивал с участието на петнадесет изявени български фотографи.
Аз участвах в третия раздел и спечелих наградата на журито с ето тази медия : 
Е, най после се стегнах и направих слайд с най прекрасните моменти от Кападокийското преживяване
Няма да пиша разказ за това – надявам се снимките да говорят без думи. Хайде полетете с нас над Кападокия:)
Това лято ми предостави няколко възможности за пътувания с приятели. Покрай “сериозните” кадри не можех да пропусна заснемането и на незабележимите за нашите “заети с велики дела” мозъци, мили, родни, прекрасни пейзажи. Наясно съм, че в този момент губя тийнеджърската аудитория завинаги .., но не мога де се примиря с факта, че Нашите деца загубиха връзка със земята и хванаха някого за шлифера … Има още
Беше преди няколко дни … Късно е и се готвя да лягам. Сепва ме телефонен звън – обажда се Валери – “Тръгваме с Ева да снимаме бурята. Идваш ли? Трябва да си готова след пет минути!”
Добре, че батериите бяха заредени. Веднага намъкнах някакви дрехи, грабнах раницата, статива и няколко минути по-късно вече пътувахме към Елин Пелин.
Юли е и слънцето пече с пълна сила. От доста време имаме уговорка да завъртим едни звезди на язовир Пчелина. Ицо се обажда и казва, че събота е денят – пълнолуние, хубаво време – обаждай се на другите и да ходим … Не ни трябват много увещания, два -три разговора и групата е събрана. Спираме на Драгичево да изчакаме Жоро и забелязваме, че тежки облаци се струпват над София – дано ни се размине дъжда, инак всичките надежди за снимки отиват на вятъра. Има още















Скорошни коментари