Архив

Здравейте отново :)

Дните летят неусетно и вече преполовихме острова. Нашето пътешествие продължава, а Исландия не спира да ни изумява с красивата си природа, с мощните водопади, ледените рекифиордите …

Какво ли ни очаква днес ? Дали най-после ще зърнем мечтаните зелени светлини в небето ? Все пак всичко е планирано по това време на годината заради северното сияние.

С надежда надничаме през прозореца, но уви небето отново е мрачно и мъглата покрива всичко. Време е за закуска, тук тя е включена в цената на нощувката. Мъничко сме закъснели и сме изпуснали  сутрешното доене на кравите.  Зад стъклото кравите кротко си преживят.

Както казах в разказа за вчерашния ден  хотела ни е една кравеферма.  Фермата и къщичките за спане – това е. Няма град, няма населено място, няма магазин или бензиностанция. Рецепцията е в ресторанта, магазина за сувенири – също.

За пореден път се чудя от къде се снабдяват с продукти тия хора, особено през зимата като падне снега ??? Нямам отговор.  Да, произвеждат мляко и месо, но останалото – странна работа.

За любителите на птици нека кажа, че тази ферма се намира на брега на езерото Myvatn и през лятото там гнездят много водолюбиви птици.Името на езерото в превод означава езерото на комарите, заради огромния брой досадни жилещи насекоми, които се развъждат в по-топлите сезони. Сега птиците са отлетели, а разпръснатите в езерото островчета се крият в мъглата. 

Сбогуваме се с любезните домакини и тръгваме.  Наоколо се редуват реки и скрити в мъглата вулканични кратери.

Стигаме до река   Skjálfandafljót

Високите каменни брегове са оградени с предпазни въжета, но за екстремистите има  удобни метални стълби и можеш да слезеш до брега.

Зад гърба ни е водопада  Goðafoss. На отсрещния бряг има пътечка и другата част от групата са слезли на брега.

Goðafoss е един от най-впечатляващите водопади в Исландия .  

Водата на реката  пада от височина 12 метра ширина 30 метра. Само предполагам колко са красиви планините наоколо …

В магазина за сувенири Артин си намери пищна исландка и не пропуснах да го снимам.

 Дано си е купил тази шапка, много му  отиваше. Исландката със сигурност я остави там, защото я зърнах скърбяща когато си тръгвахме.

Продължаваме към столицата на северна Исландия –  Akureyri. 

Покрай нас продължават да се редуват красиви гледки.

Движим се покрай фиорда Eyjafjordur. Сеното е грижливо окосено и балите чакат да бъдат прибрани.

Не можем да се начудим как исландците са успели така да си направят и поддържат пътищата. Няма една дупка, няма износена маркировка, няма счупени колчета.

Пристигаме в  Dalvik , правим кратка почивка и с интерес гледаме едни от малкото дървета, които сме видели откакто сме тук. Планините на острова Hrísey – отсреща все още са потънали в мъгла, но тя вече не е толкова гъста и лепкава. На този остров се намира едно от двадесет и петте летища в Исландия. За площ от 103 000 квадратни километра и население от 320 000 човека – 25 летища са си сериозна цифра.

Пътя се вие край гъвкавите снаги на реките .

Водопадите се изливат директно в океана.

Пясъчна коса разделя океана и езерото на сушата.

 

На където и да погледнеш, гледката спира дъха.

Ето вижте …, думите просто са излишни

На места пътя минава под планината. Тъкмо се чудим как ще я прекосим и хоп- тунел, дължина четири, шест, седем километра. На входа на тунела има знак – дясно движещите се са без предимство. Влизаме в тунела, еднолентов път с отбивки в дясно. Ако видиш фарове насреща, отбиваш и изчакваш, разминаваш се с колата и после продължаваш :) Във видеото накрая има клипче от този тунел.

Там някъде по пътя спираме при паметник . Надписа е на Исландски и не знаем, кой е и с какво е заслужил честта да му издигнат паметник, но непоправимите рокаджии Арто и Сашо не пропускат да го поздравят по своему.

На хоризонта стадо кончета ни приканят да спрем.

Самотна мъничка сграда в полето привлече вниманието ни и отиваме да видим за какво става дума. Построена от дърво (така и не е ясно от къде го взимат, при положение, че на целия остров има три дървета на кръст), изолирана с тревни чимове, къщичката се оказва църква.

Разположена е в частен имот, но спокойно можете да влезете , стига да не забравите вратата към имота отворена.

Вътре имаше прости дървени пейки и разпятие. Видеооператорите, проверяват дали са заснели всичко и продължаваме.

Пристигаме в Blonduos. Малко градче, брулено от вятъра.  Ще спим в две различни къщи, ресторантчето е в нашата къща, а тя е построена на самия бряг, където огромна река се влива в океана. Нашата хазяйка се оказва полякиня, женена за исландец. След като всички се настаняваме Йола ни черпи с домашна исландска водка и собственоръчно приготвя поръчаните от нас ястия.  Хапваме супа от рачешки опашки и риба (не и помня името), тук се намира и свинско и Владо най-после е доволен.

Малко по-късно спящите в съседната къща отиват да лягат, а ние оставаме да си приказваме с Йола. Скоро на гости идва нейна приятелка, също полякиня. В багажника имаме около половин  бутилка джин и цяла бутилка тоник, предлагаме да ги почерпим. Приемат, Йола вади лимони от хладилника и скоро разговора се завъртя около това как са попаднали тук.  Преди време тя е работила в Норвегия, беряла ягоди, но постепенно тази работа замряла и решила да се премести в Исландия. След смяната на няколко работи се запознала със сегашния си съпруг и се установила в градчето.  Питаме я лесен ли е живота там. Отговора е “ Не живота тук е много труден. Да красиво е, но за туристите, ака живееш тук е много тежко. Децата ми са в Полша, законите тук не ми позволяват да им изпращам пари, има лимит на сумите, които можеш да изнесеш от страната. Липсва ми Полша, дома ми.“
Надигаме се да излезем да пушим и тя ни смигва заговорнически – елате, навън е студено, ще слезем долу. Долу е помещението в което те живеят . Спалня, бюро, комютър, предверие с пералня. Сега осъзнаваме, че двуетажната къща е хотел, а те живеят там долу под земята.

Разказа и продължава за това как лекар и болнична помощ има само в големите градове, в малките населени места лекар минава веднъж месечно и то ако времето го позволява. Разказва ни как предишния ден, учител на 35 години в местното училище е получил инфаркт и поради липса на болница и медицинска помощ е починал :(

Разказва за това, как за да сложи реклама на хотела на къщата и трябва разрешение от правителството, че за да вземе един документ от общината съпруга и вече пет пъти ходи до големия град  …

Слушам и някак джина започва да ми горчи .

Последния ни въпрос е за северното сияние – кога са го виждали наскоро ? Йола ни обяснява, че тук, те с дни не се показват навън, особено през зимата. Вятъра и преспите са толкова неприятни, че предпочитат да си седят в къщи. Не помни кога е виждала сиянието, но не е било скоро.

Може би Ви досадих, но лично за мен тази вечер е най-запомнящата се от пътешествието. Видях Исландия през очите на местен Човек и нейния разказ много ме впечатли.
Подарявам им останалия джин и тоник и лягаме. Утре ще Ви покажа къщата, сега е много късно за снимки.

Ето карта на днешния маршрут:

Тук, направих едно кратко видео от този ден. Скоростта е увеличена х2 за да не е досадно дълго. Нарочно не пипах нищо по видеото, освен скоростта, да чуете вятъра и да бъдете с нас :)

YouTube Preview Image

Повече снимки от този ден – можете да намерите ето тук 

Ами това е за днес :) Лека нощ :)

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook