Архив

Пак сме се събрали на фотопленум.  Мястото е гостоприемният хотел Елбрус във Велинград. Този път Сашо е обещал да ни заведе до Грашево и Мечо корито. Най ранобудните сме на крак към 6,30 и предприемаме утринно-мъгливо-изследователска обиколка. Тръгваме към крепостта Цепина с надежди за мистични кадри.  Унасяме се в разговори за мечтания кадър и в спорове дали сме хванали правилната посока …

За малко да подминем обвитият в мъгла геран. Обратен завой и докъто слезем от колата минаващата в този момент каруца вече си е заминала. Този път не уцелихме точното време …

Продължаваме и не след дълго сме в Костандово. Слънцето току що се показва над баира

а пушекът и мъглата се стелят ниско над селото.

На крепостта ни чака разочарование – няма мъгла, няма мистика, няма дори шарени листа. Даже не се качваме до горе – по добре да се върнем и да поразбудим останалата част от групата.

За наша радост те вече са станали.  Правим старателно разпределение по колите – фотографите в уж по-високо проходимите, а туристите – в лимузините. Когато пътят стане трудно проходим – те ще се върнат.

Грашево ни посрещна с много слънце и ярки есенни цветове.

Кучетата охраняваха поверените им животни и имущество и бяха доста агресивни.

Зимата наближаваше и всички се готвеха да я посрещнат с топлина. Това младо момиче очуди всички ни със сръчността и силата си. Големите пънове ставаха на трески буквално за минути. Тинейджърската част от нашата банда дълго след това обсъждаше ситуацията. Прокрадна се даже мнение да се върнем и те да опитат.

Бабите се припичаха на слънце – никой за никъде не бързаше.  Явно приличахме на пътуващ цирк – всички ни се радваха и с охота позираха за снимките.

Образувахме им теми за разговори за поне месец напред. Всички ни питаха от коя телевизия сме – така и не разбрахме защо свързват обективите и фотоапаратите с телевизия.

Свиваме в един от сокаците и попадаме на нов сюжет. Бабата разтоварва първо себе си, а после и магаренцето.

Зимите тук явно са много люти – навсякъде трескаво се режат дърва – мало и голямо е впрегнато в тази работа.

Закичен със здравец мъж за секунда спира да пренася дървата и се усмихва за снимка.

Осемдесет годишна баба ни обяснява, че откакто в селото са сложили антени на мобилните оператори се чувства много зле. Кажете това по телевизията – е нейната заръка.

След няколко часа сме при лимузинаджийте, а селото продължава да се занимава със свойте си работи.

Между Гашево и Мечо Корито огромен козел ни кара да наскачаме от колите. Ей това се казват рога …

В Мечо корито историята се повтаря – фотографите слизаме и тръгваме пеша, а колите ни чакат в края на селото. Млад момък е повел кончето на водопой. Нещо стряска животинката и ставаме свидетели на каубойски екшън.

Кравите явно не се интересуват много от екшъни защото кротко си пасат и нищо не може да ги впечатли.

Тук нормалният път свършва, лимузините се връщат, а „високопроходимите“  тръгваме към неизвестното – ще направим опит да пресечем планината и да стигнем с. Кръстава.  Последни кадри от Мечо корито

и следват няколко часа в които снимането е невъзможно. Черен коларски път, замръзнали участъци – колата си върви на където си иска – и най после пред нас е Кръстава.  Успяваме да хванем последните слънчеви лъчи.

Горна Дъбева вече е потънала в мрак, студено е, уморени сме, дистанционните отказват – абе защо се мотаем още тук ? Хайде към хотела :)

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

3 коментара по Грашево и Мечо корито

Page 1 of 11
Page 1 of 11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook