Това лято ми предостави няколко възможности за пътувания с приятели. Покрай „сериозните“ кадри не можех да пропусна заснемането и на незабележимите за нашите „заети с велики дела“ мозъци, мили, родни, прекрасни пейзажи. Наясно съм, че в този момент губя тийнеджърската аудитория завинаги .., но не мога де се примиря с факта, че Нашите деца загубиха връзка със земята и хванаха някого за шлифера … Има още
Беше преди няколко дни … Късно е и се готвя да лягам. Сепва ме телефонен звън – обажда се Валери – „Тръгваме с Ева да снимаме бурята. Идваш ли? Трябва да си готова след пет минути!“
Добре, че батериите бяха заредени. Веднага намъкнах някакви дрехи, грабнах раницата, статива и няколко минути по-късно вече пътувахме към Елин Пелин.
Юли е и слънцето пече с пълна сила. От доста време имаме уговорка да завъртим едни звезди на язовир Пчелина. Ицо се обажда и казва, че събота е денят – пълнолуние, хубаво време – обаждай се на другите и да ходим … Не ни трябват много увещания, два -три разговора и групата е събрана. Спираме на Драгичево да изчакаме Жоро и забелязваме, че тежки облаци се струпват над София – дано ни се размине дъжда, инак всичките надежди за снимки отиват на вятъра. Има още
Здравейте
След Анкара, Каймъкли и Учхисар , рано на третата сутрин от нашето пътешествие, потегляме към музея под открито небе в Гьореме. По пътя се отбиваме за да посетим шедьовъра на каменоделското изкуство – каменната порта на керван сарая Сарухан. В далечната 1249 г. по времето на владичеството на султан Иззетин Кейкавусе ІІ селджуците построили този хан с площ над 2000 квадратни метра. Чрез него и други подобни сгради се поддържал потока на търговия, информация и хора в мрежата от търговски пътища, обхващата Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. Има още
Работата ми ме среща със съпругата на кмета на Банско и от дума на дума стигаме до историческите паметници в града и околността. Наред с всичко останало тя ми разказва за с. Добърско и неговата църква. Разказът е много интригуващ и ние си обещаваме при пръв удобен случай да посетим селото. Поредната командировка в Банско. Събота е и решаваме преди да отидем на обекта да посетим църквата и да видим с очите си красотата за която сме чули. Денят е мрачен и не много подходящ за снимки, но не знаем дали ще имаме друга възможност. Има още
ДА ПРЕКЛОНИМ ГЛАВА И СИ СПОМНИМ …
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;
Зададе ли се пролетта, дойде ли време за оран и сеитба по българските земи тръгват кукерите – мъже, нагласени с причудливи облекла, обикалящи къщите и приканващи стопаните да излязат на полето. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Игнажден и Богоявление в Западна България те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа.
Кукерските карнавални игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. Има още
Пътувам към Лом. Непрогледна мъгла, скреж, чувство за самота са моите спътници … Улиците са пусти, само бездомните кучета зъзнат и тъжно ме изпровождат … Пристигам около обяд, държавните служители са в заслужена почивка, а аз имам един час за снимки.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА
НЕКА Е МИРНА, ПОЛЗОТВОРНА И ПО-ДОБРА
След дълго колебание реших все пак да отида. Децата ми бяха осигурили пропуск и не биваше да ги разочаровам. Уж тръгнах навреме, а пристигнах тичайки в последния момент. На площада се бяха събрали хиляди. Настроението беше добро – градусът – висок. Докъто разпъна статива и намеря подходяща позиция – започна обратното броене, гръмна шампанското, всички запяха Мила Родино …
Още една година е на път да затвори последната страница на календара. Ще останат спомените и разбира се снимките. Време е за обобщение.
Фотографията е наша диагноза и се стремим поне веднъж в месеца да се подложим на снимачна терапия. В тази статия ще Ви разкажа как протича един двудневен фотопленум.
СЪБОТА
Най-ранобудните вече се връщаме от Костандово и крепостта Цепина. Мъглата е толкова гъста, че прави снимането в равнината невъзможно. Има още
Пак сме се събрали на фотопленум. Мястото е гостоприемният хотел Елбрус във Велинград. Този път Сашо е обещал да ни заведе до Грашево и Мечо корито. Най ранобудните сме на крак към 6,30 и предприемаме утринно-мъгливо-изследователска обиколка. Тръгваме към крепостта Цепина с надежди за мистични кадри. Унасяме се в разговори за мечтания кадър и в спорове дали сме хванали правилната посока …
Всеки има любими местенца и винаги е готов, независимо от времето да потегли натам. Едно от моите местенца е Оня завой на язовир Кърджали. Мариан е ходил и ми показва снимките си. Очарована съм – язовира е с много ниско ниво на водата – никога преди не съм го виждала така. Уговаряме се да не публикува снимките до следващият уикенд и да сме там по изгрев. Речено-сторено … Има още
В предишният разказ стигнахме до най-високо разположеното Чаирско езеро. То изглежда най-облагородено от всичките. На малък остров в средата му има беседка, а до нея от четири страни се стига по метални мостчета.
Ходи ми се някаде, ама много ми се ходи … Уговаряме се с един приятел, но в последния момент той се отказва и ми е много, ама много криво … За беля и колата е в сервиз и не мога да опитам да повторя онова злополучно бягство от Великден. С периферното си зрение забелязвам, че Илияна се появавя на линия в скайпа и веднага я питам – „Хайде на някъде?“. Тя отговаря „Родопи?“ Няма нужда от повече уговорки. След десет минути вече имаме резервация в Нашите къщи, а след няколко часа тръгваме. Има още
















Скорошни коментари