Архив

Част V (и последна) от прекрасният пленум във Велинград

Човек като започне нещо, трябва да го свършва … Макар и с огромно закъснение започвам последната част от фоторазказите за Велинградският пленум, ранобудното ставане и заскрежените Родопи.
И така … неделя сутрин е (е вече клони към обяд) и всички сме се събрали в кафенето на хотела. Готови сме да потеглим за крепостта Цепина.
По пътя спираме няколко пъти, но разказът на Божана за крепостта, за застиналият вулкан и красивото Костандово ни качват обратно в колите и ни карат да продължим напред.

Стигаме до хижа Цепина, оставяме колите, увиваме се с всички възможни шалове и тръгваме по пътеката към крепостта …

Самотно изсъхнало дърво привлича погледите ни

и някак тъжно контрастира с китно пременените си посестрими.
Скоро в краката ни остава Дорковската долина, а пред погледа ни се разкрива шарената черга на Родопите. Някъде в далечината чуваме изстрелите на ловците, отсрещните върхове са покрити със сняг,

а по поляните стадата кратко пасат последната сочна тревица.

Пътеката уж не е много стръмна, а като погледнеш нагоре хората изглеждат като мравки и ти самият се чувстваш така.

Скоро стигаме до стените на крепостта, уж стръмната пътека се оказва много приятна за ходене и никак не тежка.

Поглед към любимата планина,

към водохранилището на крепостта

и снимки за спомен естествено :)
Жълтите листа на дърво, израстнало до стената, привличат погледите ни – сякаш стотици слънца са накацали по клоните и кротко се откъсват и падат на земята.
Не можем да подминем тази есенна феерия и се възползваме от находката.

Преваля обед, а пленителните панорами нямат край

Време е да тръгваме, път чака всички ни …

…. е вече сте прочели в предишният разказ, че не тръгнахме веднага, че срещнахме Митака, че се запознахме с кмета на Костандово и други приятни неща се случиха …
за огромно съжаление на всички привечер се разделихме и всеки пое към къщи.
Пътя към София е толкова живописен, а предлага толкова малко места за спиране :(
Все пак намерихме отбивка и снимахме Чепинската река

и релсите на теснолинейката Септември – Добринище

Все се надявам някой ден да се качим на това влакче и да изминем този маршрут …

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

3 коментара по Крепостта Цепина

Page 1 of 11
Page 1 of 11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook