Архив

Родопи

Page 1 of 212

Пак сме се събрали на фотопленум.  Мястото е гостоприемният хотел Елбрус във Велинград. Този път Сашо е обещал да ни заведе до Грашево и Мечо корито. Най ранобудните сме на крак към 6,30 и предприемаме утринно-мъгливо-изследователска обиколка. Тръгваме към крепостта Цепина с надежди за мистични кадри.  Унасяме се в разговори за мечтания кадър и в спорове дали сме хванали правилната посока …

Има още

Всеки има любими местенца и винаги е готов, независимо от времето да потегли натам. Едно от моите местенца е Оня завой на язовир Кърджали.    Мариан е ходил и ми показва снимките си. Очарована съм – язовира е с много ниско ниво на водата – никога преди не съм го виждала така. Уговаряме се да не публикува снимките до следващият уикенд и да сме там по изгрев. Речено-сторено … Има още

Морските плажове опустяха, заминаха си и последните участници във Фотоваканция 2010.  Имам още няколко свободни дни и тръгвам към Родопите.

Пътят  Приморско-Елхово ме кара да се чудя къде съм попаднала. То не бяха дупки, то не беше чудо – това не е път …  Добре, че по едно време се появи още един заблуден представител на шофьорското съсловие, който каза че в един момент този ад свършва и пътя става по-добър. Има още

Посещение в Смолянският исторически музей преди години и видяният там макет на красива, просторна и някак различна родопска къща ме кара да разпитам за повече подробности. Уредничката разказва, че това са прочутите Агушеви конаци, намиращи се в село Могилица.

Разказът продължава със спомени за двадесет и седемте години през които богатата етнографска сбирка на музея се е помещавала под старите тиклени покриви.

Има още

Село Гълъбово се намира в средните Родопи на около 50 км. от Смолян.  Родена съм там и винаги с радост използвам всяка възможност да го посетя.

Времето не е много подходящо за пътуване – гъста мъгла и прехвърчащи снежинки.  Уговорена среща в Смолян ме кара да бързам и почти забравям за снимане по пътя. Казвам почти защото не мога да подмина обгърнатите в мъгла сгради на Бачковският манастир.

Има още

В края на първа част  се върнахме от разходката на Широка поляна и легнахме за кратка обедна дрямка …

След час всички вече сме на крак и готови за нова разходка. Целта ни този път е язовир Тошков чарк. Мано ни разказва за предишен негов, неуспешен  опит да стигне до това язовирче. Сега е момента да се направи вторият, надяваме се успешен опит да го намери.

Но преди това трябва да „съберем“ гъбоберачките по поляните.

Много скоро се натъкваме на тях – набрали са гъби, изплели са си венци от незабравки и са весели и доволни.

Има още

Одавна не сме се събирали … Всички ми липсвате…
Когато Ани и Арто се обаждат, че има вариант да изкараме два дни на язовир Беглика, веднага се съгласявам. Няколко спявки на скайпа, няколко телефонни разговора и групата е събрана.  Къде отиваме – има ли значение ? Важното е, че ще бъдем заедно, ще снимаме и ще се забавляваме … Срещаме се с Mano в Пазарджик и той ни води. Пристигаме привечер, естесвено за нас се губим, след кратка справка с местните се намираме и  вече хвърлили раниците в стаите, решаваме, че е перфектното време за снимки. Брега на язовира е на хвърлей място, слънцето ни предлага перфектен залез. Какво повече му трябва на човек ? Има още

Тодоров ден е и както си бяхме обещали четата се събира още от предишния ден във Велинград.

Сутринта набързо закусваме и се отправяме към мястото на събитието – правата отсечка между Костандово и Ракитово. След кратко объркване в Ракитово и справка в полицията, вече сме на правилното място и заемаме позиция. Има още

Арто дава предложение за пленум и без да се замисляме заформяме тема, записване, уговорки … и потегляме преди да се стъмни в петък (да са живи и здрави работодателите ми). Аз карам до Асеновград ( голям кеф е) и после преотстъпвам волана на най опитният в семейството. Преди ханче Югово вече сме се събрали три коли и с нетърпение чакаме да стигнем къща „Бели ружи“ Има още

След екстремното снимане на връх Шипка тръгваме да търсим водопадите.

Навлизаме в Смолян откъм Пампорово, където грееше слънчице и беше едно снежно приказно …
Но ние сме тръгнали да търсим каньона на Смолянските водопади и въобще не спираме на Пампорово.
Единствено спиране е за да снимаме стар мост на реката. Има още

Част V (и последна) от прекрасният пленум във Велинград

Човек като започне нещо, трябва да го свършва … Макар и с огромно закъснение започвам последната част от фоторазказите за Велинградският пленум, ранобудното ставане и заскрежените Родопи.
И така … неделя сутрин е (е вече клони към обяд) и всички сме се събрали в кафенето на хотела. Готови сме да потеглим за крепостта Цепина.
По пътя спираме няколко пъти, но разказът на Божана за крепостта, за застиналият вулкан и красивото Костандово ни качват обратно в колите и ни карат да продължим напред. Има още

Реших, че сега е времето да Ви запозная с участиниците във фотопленум Велинград и да се опитам с думи и картинки да Ви направя съпричастни.
Вечер първа – петък, 30.10.2009 г. – снимки няма.
Впечатления – прекрасни. И тези, кито идват за първи път (Artwall) и съпругата му Ани, и старите познати Божана (elefant) и Сашо (masteral) са в пленумско настроение и разговорите за снимки и посетени магически местенца продължават до към два часа сутринта. Персонала на ресторанта с надежда чака да се изнесем, но на всички ни е хубаво и приятно, и само мисълта, че утре ни чака нещо по-приятно ни кара да си легнем по някое време … часове няма да уточняваме. Има още

Ден втори от Велинградският пленум

Ставам рано и тъкмо се чудя на къде да поема, във фоайето на хотела се засичаме с още един ранобудник от групата.
Решаваме да отскочим до потъналото вчера в мъгла село Света Петка.
До срещата с останалите имаме три часа и трябва да побързаме.
Времето отново е мъгливо, но на места облаците се разкъснат и разкриват синьо небе.
Това ни окуражава. Има още

Това е втората част на разказа за фотопленума във Велинград :)
Ако сте прочели първата част ще знаете, че се връщам в хотела за да се присъединя към групата и да потеглим към махалите селца в Родопите.
Първа спирка – завоят към с. Света Петка. Мъглата е толкова гъста, че надеждите за снимане се изпаряват съвсем. Вместо хубавата панорамна гледка има само бяла пелена. Селото просто не се вижда.
Фарове пронизват мъглата и стара Волга минава покрай нас. Има още

Целта на пътуването ни е Велинград, хотел „Елбрус“.  Любезните домакини Божана Маркова и Сашо Иванов ни обещават една хубава разходка из китните родопски селца.
Ставам рано и докато другите си доспиват поемам по пътя извън града, Има още

Page 1 of 212
BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook