ALGAIVEL – Galina Veleva Photography

Фотографията е наша диагноза и се стремим поне веднъж в месеца да се подложим на снимачна терапия. В тази статия ще Ви разкажа как протича един двудневен фотопленум.

СЪБОТА

Най-ранобудните вече се връщаме от Костандово и крепостта Цепина.  Мъглата е толкова гъста, че прави снимането в равнината невъзможно.

Отказваме се и се връщаме в хотела. Групата вече се е събрала и товарим техниката и оборудването по колите.

Уж фотографите се товарим в по-високопроходимите, а кибиците – в лимузините.

Първата ни спирка е рекичка с дървено мостче и беседка. Докъто едните снимат на мостчето

другите се надлъгват горе на пътя.

Артин има нужда от сянка и срещу скромно възнаграждение Сашо и Ванката му я осигуряват.

Стигаме до село Грашево и слизаме от возилата. Поверяваме ги в опитните ръце на дамите – те ще ги закарат в края на селото и ще ни чакат там

а ние тръгваме пеша на опознавателна фото-разходка.

Мариан пробва често новият си обектив фишай.

Артин се чуди – Абе тоя Никон не е ли време да го захвърля?

Движим се в индийска нишка, радваме се на хубавото време и на гледката.

Модели не липсват. С радост спират да си поговорят с нас и да ни разкажат неволите си.

Ходенето по стръмните улички е уморително и Ванката сяда да си почине

Бистрят политиката с местните

и чакат да се съберем всички за последната част от предоха – до колите.

Шофьорките са си намерили зелена морава, гостоприемни хора от селото са им дали одеала и са ги почерпили с превъзходен домашен сок от боровинки.

Ние веднага се включваме във веселбата. Разбира се правим и обща снимка.

или по-точно няколко общи снимки …

Ей на, виж как ги докарва Каноня …

и фуджито не пада по-долу

Пентакса също не се предава.

Хмм тука спряхме защото някой имаха малка работа – ама така и не можаха да я свършат защото всички наскачахме – ааа ще ходи тайно той да снима в гората – не може така.

Уж за малко, а откарахме около час

Водите на близкият микроязовир ни служат за огледало,

а от багажника на Илияна ненадейно се показват няколко тави със сладки и соленки и червено винце. Всички вече сме фенове на производството на нейната сладкарска работилница и се нахвърляме на сладките и соленките. МММ как се топят в устата … , виното също е много добро и скоро заиграваме хорце  Шегувам се разбира се – за хорцето.

Просто релаксираме и се кефим

установяваме, че в ръцете на Сашо Сонито прави много добри портрети.

Село Мечо корито ни посреща с приветлива табела.

Повтаряме упражнението с колите , събираме се в края на селото и се разделяме – проходимите продължават през планината, а лимузините – обратно

Желаещите за офроуд прехода се оказаха  малко повече от местата в колите и се налага Иво да се настани в багажника. Той май няма нищо против – единствената възможност за снимане ще е негова,

защото тук пътя свършва и започва това – дълбоки коловози

нещо като път на дървосекачите

загубване и връщане обратно …

няколко водни препятствия

с неизвестна дълбочина

още  дълбоки коловози

и най-после излизаме от гората

Снимаме залеза

Поздравяваме се с обща снимка  и доволни,  уморени, преизпълнени с емоции се прибираме в хотела. Вечеряме, правим разбор на деня, гледаме снимките и кроим планове за неделята.

НЕДЕЛЯ

Решението е да отидем до язовир Белмекен. На Юндола попълваме хранителните запаси – не можем да устоим на чаровните продавачки и всеки си купува по нещо.

Ето я кавалкадата пътуваща към язовира.

Също като на Кърджали и тук водата е много малко.

Пленума завършва с обяд. Никой не е очаквал такава група и почти опразват кухнята и склада за да ни нахранят.

Ето я нашата фотобанда, довиждане приятели, Весели празници и до скоро

В тази статия са използвани снимки на всички участници във фотопленума.

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези: