Целта на пътуването ни е Велинград, хотел „Елбрус“. Любезните домакини Божана Маркова и Сашо Иванов ни обещават една хубава разходка из китните родопски селца.
Ставам рано и докато другите си доспиват поемам по пътя извън града,
който ме отвежда до покрити с роса поляни.
Листата на дърветата са сякаш оцветени с боички.
Студено е, но заобикалящата ме красота топли душата.
Дочувам тропот на копита и започваме с интерес, от разумно разстояние да се изучаваме с две любопитни, ранобудни кончета.
Апарата щраква и те хукват по поляната.
Опитвам се да проследя техния бяг и се получава нещо полуразмазано. После с радост установявам, че има фокус все пак.
Времето напредва, наближава часа на тръгване с останалите пленумисти. Тръгвам обратно към хотела. Следва среща с няколко кучета, които незнайно защо решават, че не бива да допуснат да мина през тяхната територия.
Заобикалям ги и се връщам на асфалта – определено не е толкова красиво като в гората, но със сигурност е по-безопасно 🙂
Хубаво си започнала, нямам търпение да прочета останалото 🙂