Това лято ми предостави няколко възможности за пътувания с приятели. Покрай „сериозните“ кадри не можех да пропусна заснемането и на незабележимите за нашите „заети с велики дела“ мозъци, мили, родни, прекрасни пейзажи. Наясно съм, че в този момент губя тийнеджърската аудитория завинаги .., но не мога де се примиря с факта, че Нашите деца загубиха връзка със земята и хванаха някого за шлифера … Има още
Юли е и слънцето пече с пълна сила. От доста време имаме уговорка да завъртим едни звезди на язовир Пчелина. Ицо се обажда и казва, че събота е денят – пълнолуние, хубаво време – обаждай се на другите и да ходим … Не ни трябват много увещания, два -три разговора и групата е събрана. Спираме на Драгичево да изчакаме Жоро и забелязваме, че тежки облаци се струпват над София – дано ни се размине дъжда, инак всичките надежди за снимки отиват на вятъра. Има още
ДА ПРЕКЛОНИМ ГЛАВА И СИ СПОМНИМ …
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;
Посещение в Смолянският исторически музей преди години и видяният там макет на красива, просторна и някак различна родопска къща ме кара да разпитам за повече подробности. Уредничката разказва, че това са прочутите Агушеви конаци, намиращи се в село Могилица.
Разказът продължава със спомени за двадесет и седемте години през които богатата етнографска сбирка на музея се е помещавала под старите тиклени покриви.
Вдъхновена от един пост на Пенчо Маркишки във фото форум:
Както всяка година по това време, Земята наближава най-гъстата част на облак от космически частици и в нощите на 11 срещу 12 и особено – на 12 срещу 13 август ще бъде максимумът на метеорния поток Персеиди.
Обичайните съвети: който иска да ги наблюдава/снима – далеч от градски светлини, от място със широк хоризонт, при ясно време,
Луната няма да пречи – тя ще залезе около 21 часа и после нощта ще бъде тъмна.
Оптимално време за наблюдение – след изгрева на съзвездие Персей около 23 ч. офиц. БГ време, до разсъмване.
Радианта на потока е в Персей – на североизток около момента на изгрева (23 ч.), но това не значи, че трябва да гледате непременно и само в тази посока. Вероятността да се появи метеор е еднаква за всички части на небето, само дето в случая ще изглежда, че метеорите се разпръскват от североизток към всички останали посоки.
Няма да се ангажирам с очакваният брой метеори за 1 час – дали ще са 60 или 80 – зависи кои от къде гледа, колко е тъмно мястото, колко внимателно се следи, в коя посока / с какъв късмет и пр.
За снимане – ползвайте широки обективи, с дълги експозиции – всеки сам си избира чалъмите на работа според възможностите на техниката си.
На мераклиите – чисто небе и успех.
се обаждам на Валери и към 22,00 часа вече съм се срещнала с тях и тръгваме.
Одавна не сме се събирали … Всички ми липсвате…
Когато Ани и Арто се обаждат, че има вариант да изкараме два дни на язовир Беглика, веднага се съгласявам. Няколко спявки на скайпа, няколко телефонни разговора и групата е събрана. Къде отиваме – има ли значение ? Важното е, че ще бъдем заедно, ще снимаме и ще се забавляваме … Срещаме се с Mano в Пазарджик и той ни води. Пристигаме привечер, естесвено за нас се губим, след кратка справка с местните се намираме и вече хвърлили раниците в стаите, решаваме, че е перфектното време за снимки. Брега на язовира е на хвърлей място, слънцето ни предлага перфектен залез. Какво повече му трябва на човек ? Има още
След екстремното снимане на връх Шипка тръгваме да търсим водопадите.
Навлизаме в Смолян откъм Пампорово, където грееше слънчице и беше едно снежно приказно …
Но ние сме тръгнали да търсим каньона на Смолянските водопади и въобще не спираме на Пампорово.
Единствено спиране е за да снимаме стар мост на реката. Има още
Снима ни се … и тръгваме на някъде.
Първата спирка е град Хисаря – за да си налеем от прочутата Хисарска вода.
Но преди да стигнем лековитият извор, няколко снимки на крепостта.
С някакви настройки от предишно снимане, но се получи някак загадъчно и мистично и реших да Ви я покажа. Има още
Тръгваме сравнително рано, защото твърдо сме решили, че времето е на наша страна и ще успеем да снимаме Белоградчишките скали покрити с пухкав сняг. Компанията е Валери (Taurus13) и семейството му, Tchani (така се радвам, че се обади и се видяхме), аз и Бръмбо.
Решаваме, че през Петрохан ще е красиво и снежно и без колебание се запътваме натам.
Прохода не ни разочарова и ни посреща със снеговалеж Има още
Част V (и последна) от прекрасният пленум във Велинград
Човек като започне нещо, трябва да го свършва … Макар и с огромно закъснение започвам последната част от фоторазказите за Велинградският пленум, ранобудното ставане и заскрежените Родопи.
И така … неделя сутрин е (е вече клони към обяд) и всички сме се събрали в кафенето на хотела. Готови сме да потеглим за крепостта Цепина.
По пътя спираме няколко пъти, но разказът на Божана за крепостта, за застиналият вулкан и красивото Костандово ни качват обратно в колите и ни карат да продължим напред. Има още
Реших, че сега е времето да Ви запозная с участиниците във фотопленум Велинград и да се опитам с думи и картинки да Ви направя съпричастни.
Вечер първа – петък, 30.10.2009 г. – снимки няма.
Впечатления – прекрасни. И тези, кито идват за първи път (Artwall) и съпругата му Ани, и старите познати Божана (elefant) и Сашо (masteral) са в пленумско настроение и разговорите за снимки и посетени магически местенца продължават до към два часа сутринта. Персонала на ресторанта с надежда чака да се изнесем, но на всички ни е хубаво и приятно, и само мисълта, че утре ни чака нещо по-приятно ни кара да си легнем по някое време … часове няма да уточняваме. Има още
Това е втората част на разказа за фотопленума във Велинград ![]()
Ако сте прочели първата част ще знаете, че се връщам в хотела за да се присъединя към групата и да потеглим към родопските селца.
Първа спирка – завоят към с. Света Петка. Мъглата е толкова гъста, че надеждите за снимане се изпаряват съвсем. Вместо хубавата панорамна гледка има само бяла пелена. Селото просто не се вижда.
Фарове пронизват мъглата и стара Волга минава покрай нас. Има още
Целта на пътуването ни е Велинград, хотел „Елбрус“. Любезните домакини Божана Маркова и Сашо Иванов ни обещават една хубава разходка из китните родопски селца.
Ставам рано и докато другите си доспиват поемам по пътя извън града, Има още
В три часа сутринта потегляме от София, екипираме се с гумени ботуши, стари якета, кожени ръкавици, чували, торби, вода и към пет часа вече сме на нивата.
Една снимка на Engie ме накара да приема поканата и да отидем на езерата. Датата е 23.05.2009 г. В 8.00 часа, Илияна, Ивето и аз вече сме на път и скоро пристигаме до началната станция на лифта при хижа Пионерска. С противоречиви чувства решаваме, че ще го използваме … Знам, че този лифт ще е пагубен за природата, знам че езерата вече никога няма да са същите след пускането му. Не отричам, че е удобно за стари хора като мен, но това че ще заведе горе хора, нямащи никакво чувство към чистата природна енергия и красотата, ме притеснява. Лифта ни качва до новата хижа. Времето е прекрасно, а поляните са осеяни с хиляди минзухари. Има още
















Скорошни коментари