Село Косово и наоколо

Арто дава предложение за пленум и без да се замисляме заформяме тема, записване, уговорки … и потегляме преди да се стъмни в петък (да са живи и здрави работодателите ми). Аз карам до Асеновград ( голям кеф е) и после преотстъпвам волана на най опитният в семейството. Преди ханче Югово вече сме се събрали три коли и с нетърпение чакаме да стигнем къща „Бели ружи“

no images were found

в с. Косово, където вече подгрява другата част от пленумистите.
Естествено като стигаме в селото се губим (разбирай пропускаме отбивката към импровизирания паркинг), следват телефонни разговори, обратни завои, изпускане на светещи прозорчета сред снега …
Вече сме на правилното място, посрещат ни Арто и Андро и с усмивка ни казват, че къщата е на около двеста метра път по отвесен склон. Претоварваме тежките неща в уж високопроходимия джип, времето напредва, и ние с Тауруса не изтрайваме, нарамваме стативите и раниците и тръгваме да снимаме.
За жалост не познаваме кмета и не можем да го помолим за изгаси уличното осветление. Светещото в снега прозорче вече е изгаснало и правим жалки опити за нещо интересно.

no images were found

Не се получава, а от отсрещния баир се чуват закачливите викове на приятелите. Носи си приятна миризма, която кара огладнилите ни стомаси да побързат.
Тук е мястото за пленумни фотки, ама ще Ви ги покажа в следващият разказ. Сега ще се придържам към фактологията.
Вечераме и лягаме да спим.
На сутринта в събота рано -рано съм на крак, селото все още спи и е много красиво

no images were found

По склона в ляво тичат пет сърнички, но докато сменя обектива, те вече са изчезнали.

no images were found

И другите се пробуждат, и полека лека групата се събира в механата за закуска – разкошна банища с картофи, приготвена от хазяйката. За първи път в живота си опитах, но много ми хареса).
Спявката по време на закуската заформя три групи желания – искащи да отидат до там до дето колите са проходими, да се разходят мирно и кротко из селото и третата блажено спяща група, която нямаше проблеми с избора.
Ние се присъединяваме към пътуващата група. Разпределяме се в две уж високопроходими и една спорта кола и тръгваме. Никой не знае на къде – води Валери, уговорката е докъдето колите могат да стигнат (тайните надежди – дано снега не е много заледен и да стигнем по-далеч).
Първата спирка е с. Богутево. Спираме на площада и правим кратка разходка из селото. Наистина кратка, защото сме пропуснали примамливата отбивка за с. Лилеково и нетърпението да се върнем при нея се чете в очите на всички.
Имаме леки притеснения как спортната кола ще се справи със заледеният път, но се оказва, че родопският пататник е завладял ума на водачката и и тя решава да отпраши към Пампорово, пататника и нещо дето после не го сподели с нас 🙂
Напредваме бавно и полека като през десетина минути спираме да снимаме. Повярвайте ми – има какво да се снима там. Планината сякаш те приютява в пазвата си и попадаш в друго измерение.

no images were found

Толкова е всеобятно и завладяващо, че апарата не е в състояние да го пресъздаде. Или може би задапаратното устройство нещо се е бъгнало?

no images were found

Стигаме с. Острица, спираме на площада и след кратка справка с един много мил набор, решаваме оставащите 800 м. (според неговите думи) до с. Лилеково да изминем пеша.
Това са най дългите 800 метра, които съм изминавала до сега. Но пък такива гледки видях …

no images were found

no images were found

no images were found

no images were found

Всяваме смут сред кравешкото население, което се страхува от обективите и апаратите и се запъва като магаре на мост.

no images were found

Милата баба се опитва да всее респект с тънка пръчица, ама кравата упорито отказва да помръдне.

no images were found

Време е да докажем, че сме от уж разумният вид и оставяме животното и сериозно притеснената вече баба да продължат по пътя си.
Насочваме вниманието си към къщите, които също предлагат атрактивни гледки.

no images were found

no images were found

no images were found

Неусетно сме излезли от селото, но пътя продължава и ние го следваме.
За миг слънцето пробива облаците

no images were found

после пак свенливо се крие зад облаците.

no images were found

Младежите сериозно роптаят, гладни са, аз също усещам умора. Започва да замръзва и е време да се връщаме.
Хората вече са паркирали превозните средства пред домовете си и сигурно похапват вкусно, а ние с умиление се спомняме детството

no images were found

Обръщам глава и виждам една от типичните за родопите гледки

no images were found

Връщаме се в “ Бели ружи“, похапваме, и започваме преглед на картите – любимо за мен разпускане. Всеки свободно критикува, споделя или просто слуша и гледа – все има какво да научи човек.
Валери вече е навън и снима, нали си е спец по астрото, знае какво прави.

no images were found

Селото се готви за сън

no images were found

Скоро  лягаме и ние. Сутринта в 4,30 съм на крак и снимам пробуждането на селцето.

no images were found

След това с Арто и Мано потегяме към с. Добралък. Мъглата в Асеновград и толкова гъста и безокуражаваща, че почти сме на път да се откажем.
Артин обаче не спира и продължава напред. След малко тя остава в краката ни и грейва прекрасно слънце, небето е изумрудено синьо, а ние радостни щракаме ли щракаме.

no images were found

no images were found

no images were found

Облаците пълзят след нас

no images were found

no images were found

no images were found

а ние се чувстваме сякаш на върха на света 🙂

no images were found

no images were found

Ето го и Добралък,

no images were found

Така и не стигнахме до самото село, защото времето напредна, снега по пътя започна да замръзва и е време де се връщаме обратно.
Църквата на Асеновата крепост все още е забулена в мъгла.

no images were found