Кърджали Могилица

Морските плажове опустяха, заминаха си и последните участници във Фотоваканция 2010. Имам още няколко свободни дни и тръгвам към Родопите.

Пътят  Приморско-Елхово ме кара да се чудя къде съм попаднала. То не бяха дупки, то не беше чудо – това не е път …  Добре, че по едно време се появи още един заблуден представител на шофьорското съсловие, който каза че в един момент този ад свършва и пътя става по-добър.

Всякакво желание за снимки одавна се е изпарило – умората си казва думата. Спирам само за да регистрирам залеза на Каменните гъби.

Пристигам в Кърджали и естествено първата ми работа е да се загубя. Добри хора ме упътват и благополучно стигам до с. Енчец, наемам стая в първият хотел и лягам. Рано на следващата сутрин вече съм на път – още веднъж се губя, но най-после съм на правилното отклонение и се радвам на красотите по пътя Кърджали-Смолян. Красиво оформени купи сено привличат погледа ми и натискам спирачката.

Словохотливата стопанка ми разрешава да вляза в градината,

а когато се разделяме с пожелания за здраве – подкарва животните на паша.

По залез съм в село Гълъбово. Няма как да го пропусна …

Последните слънчеви лъчи галят любимите ми каменни къщии спретнатите бали сено

лястовичките се събират за да тръгнат по дългият си път на юг, а грижливите стопани вече са готови с прехраната на животните през зимата.

На следващия ден – в село Баните, а от там с приятели на разходка наоколо. В далечината е Давидково, а над него -връх Свобода.

Близо до Баните се намира Пергелите – село за което чух за първи път.  Стръмният път минава покрай просторни родопски поляни.

Слънчевите лъчи и маранята правят снагата на планината мистично красива.

Както и много други селца наоколо Пергелите е почти обезлюдено, но пък много от къщите са запазени.

Приятелите ми разказват, че предприемчиви Софиянци са изкупили повечето  и даже са възстановили някои от тях.

Нов ден и нова посока … Покрай село Момчиловци

и старите мостчета

– напред към АГУШЕВИТЕ КОНАЦИ В МОГИЛИЦА