Архив

Юли е и слънцето пече с пълна сила. От доста време имаме уговорка да завъртим едни звезди на язовир Пчелина. Ицо се обажда и казва, че събота е денят – пълнолуние, хубаво време – обаждай се на другите и да ходим … Не ни трябват много увещания,  два -три разговора и групата е събрана.  Спираме на Драгичево да изчакаме Жоро и забелязваме, че тежки облаци се струпват над София – дано ни се размине дъжда, инак всичките надежди за снимки отиват на вятъра. Близо до Радомир навлизаме в плътна дъждовна пелена. Чистачките не смогват да изчистят предното стъкло на колата. Двеста метра и дъжда свършва като отрязан с нож.  Дано се разминем само с това. Гостуваме за час – два на приятел в с. Егълница, после през нивите поемаме към язовира. Е , най после сме там и се пръсваме като пилци да търсим гледни точки. Моторница нарушава тишината, пресича слънчевата пътека прави изящен завой и изчезва така, както се появи – бързо и неусетно.

За секунди небето се обагря в пламъци – залеза е първата изненада и първото сбъднато желание за тази вечер. Мислим си, е ако няма звезди, поне залез ще излезе.

Природата  си гледа нейните си работи и без много – много да се съобразява с нас,  скоро небето става стоманено сиво и далечен тътен отеква в ушите ни. Събираме набързо раниците и ги приютяваме на сухо в параклиса. Бързи изчисления показват, че ако се наложи може и ние да се подслоним вътре. Това ни успокоява и продължаваме със снимките. В дясно от нас – залеза поклащащите се от течението тревички, на фона на сградата. Последните слънчеви лъчи докосват стоманените облаци и бързат да изчезнат от хоризонта. Ицо е заел позиция близо до  кръста и не пропускам възможността В ляво настъпва бурята – величествена, святкаща и гърмяща. Няколко капки дъжд ….  и отминава към отсрещния хълм – за да ни представи своето светлинно шоу. След всяка светкавица следва оглушителен тътен и избухват бурни възгласи … Също така и напълно резонният въпрос – „Ти хвана ли я тази ?“  Адреналина се вдига и все по нахъсани натискаме спусъците на апаратите. Тази вечер няма разочаровани – всеки си хваща по една светкавичка :) За Маги и мен – това се случва за пръв път в живота ни – голям кеф, не мога да отрека, че е много приятно. Лека полека бурята отминава и светкавиците стават все по редки и далечни, чуваме само ехото на гръмотевиците. Показва се синьо небе. Част от групата си тръгва. Чака ги път, доволни са от заснетите кадри и бързат да ги видят на цял екран. Пожелаваме им лек път и се обръщаме към изгряващата луна,

а след това преценяваме позицията на полярната звезда и залагаме апаратите за дългите ескпонации. За мен това е първи опит – нямам и подходящото дистанционно.  Ама каквото стане – важното е, че съм там. В крайна сметка се получи ето това : Твърдо решавам, че трябва да си купя дистанционно. Всъщност съм доволна като за първи опит ;) Отново се заоблачава и сменяме позицията, а после настъпват най трудните два часа – до изгрева.  Уморени сме, а знаем, че ако легнем ще го пропуснем – започваме да импровизираме с портретна фотография – на лунна светлина :) Моделите са Христо и Тихомир и техните фотоапарати. Скоро и това ни омръзва и се местим – слънцето вече показва първите си лъчи. Срещата с него е самотно занимание, разделяме се всеки се стреми да заснеме, това, което е в главата му. Е, това беше ;)  Събрахме вещите си и си тръгнахме … С благодарност към Майката Природа и с натежали за сън очи … До следващият път :)

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

9 коментара по Буря на язовир Пчелина

Page 1 of 11
  • Pingback: Нощно на язовир Пчелина

  • Страхотен залез – този огнено оранжев цвят ме изпълва просто. Невероятно живи снимки. Чудя се това качество само на фотоапарата ли се дължи или и самото място е толкова прекрасно. Не съм ходила на този язовир, но ще го потърся като местоположение, мястото изглежда страхотно, особено с малкото параклисче :) Последната снимка е с пейзаж само за рисуване! Всички снимки са чудесни!

  • Бали каза:

    прекрсни снимки, просто нямам думи, много ме впечатлиха, вашият блог е много интересен, продължавайте така, поздрави и до скоро

  • Ели каза:

    Да си жива и здрава и с все такива страхотни кадри да ни радваш! С невероятни гледки ни дари отново! А дарбата за разказа ти и начина, по който ни ги поднасяш са ненадминати ! Благодаря ти ! Поднасям ти от сърце един голям букет /от уважение , поклони пред таланта ,труда, търпението и усърдията ти /, с много любов !

  • Radost Angelova каза:

    Благодарност за възможността да бъдем съпричастни с тези невероятни кадри и преживяване ! Око на талантлив художник и думи на даровит разказвач – поздравления и адмирации !

  • Еми каза:

    Прочетох разказа,Галя,както винаги си страхотен разказвач! Само мога да кажа,че съжалявам,че не присъствах!Страхотни кадри!

  • mano каза:

    Чудно сте си изкарали и много хубави снимки сте направили. Браво.

  • Христо каза:

    Супер са ! И много ти благодаря, че ни документира :)

  • Много хубави моменти сте заснели, браво. По предпоследната снимка с импровизацията е интересна, позабавлявали сте се. А и тези светкавици фикс идея ми е да заснема и аз, все някой ден… :)

Page 1 of 11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook