Беше преди няколко дни … Късно е и се готвя да лягам. Сепва ме телефонен звън – обажда се Валери – „Тръгваме с Ева да снимаме бурята. Идваш ли? Трябва да си готова след пет минути!“
Добре, че батериите бяха заредени. Веднага намъкнах някакви дрехи, грабнах раницата, статива и няколко минути по-късно вече пътувахме към Елин Пелин.
Юли е и слънцето пече с пълна сила. От доста време имаме уговорка да завъртим едни звезди на язовир Пчелина. Ицо се обажда и казва, че събота е денят – пълнолуние, хубаво време – обаждай се на другите и да ходим … Не ни трябват много увещания, два -три разговора и групата е събрана. Спираме на Драгичево да изчакаме Жоро и забелязваме, че тежки облаци се струпват над София – дано ни се размине дъжда, инак всичките надежди за снимки отиват на вятъра. Има още



Скорошни коментари