Архив

С тъга напускам Шефшаоуен, наистина много ми хареса това градче. Времето също е тъжно, мъгли се носят над планинските върхове, ръми ситен дъждец.  Честно казано това по никакъв начин не се връзва с представата, която имам за Мароко – като климат и природни особености. Но пък прави това пътешествие още по-интересно и някак откривателско за мен.  С нетърпение очаквам да видя всичко, което ще ми предостави този  мрачен ден …

Посвещавам този разказ на природата на Мароко и на красотата, която видях изминавайки около 200 километра от Шефшаоуен  до Фес.

Както вече казах, мъглите се спускат по върховете и времето е мрачно и студено. За пореден път си казвам, че трябваше да си взима повече топли дрехи.

Поглеждам през прозореца на автобуса и забравям за дрехите и притесненията си.  Подредените маслинови горички приятно контрастират на фона на мрачното небе.  Оказва се, че Мароко е трети в света производител на маслини и маслиновите дървета са буквално навсякъде в тази част на страната.

 

Пред нас от нищото изниква град. Всички къщи  са боядисани в бордо. Изглежда много красиво. Снимам през прозореца на автобуса и в същото време моля шофьорите да спрем.

Докъто ме чуят, вече сме подминали възвишението  и навлизаме в град  Оузан (Ouzzane). Вече няма нужда да се спира и оставам само с тези два кадъра от този красив бяло-керемиден град.  Бече в България ровейки за повече инфо разбрах, че султана определя цвета на всеки град. Тетуан е зелен, Шефшаоеун – син, Фес – бежов,  Оузан – бордо.

Продължаваме към Фес.  Обширни разорани ниви стигат до хоризонта.  Мисля си колко съм мечтала за такива гледки у нас, а сега преминавам покрай тях с 80 километра в час.

Нивите съжителстват с маслиновите горички. В Мароко, собствеността на земята е частна и всеки собственик сам решава какво ще произвежда.

 

Ако пътувах с кола щях да спирам на всеки пет минути … Едва ли щях да стигна до Фес в този ден.

МММ, мъглички – мечта за фотографа. Вече не чувам нищо около мен, съсредоточила съм се в прозореца и внимавам да не хвана отражение в кадрите.

Динамичното небе сякаш е на наша (фотографска) страна.

 

Продължавам да снимам и не мога да се начудя – всяка педя земя е грижливо обработена, електричеството е докарано да всяка колиба в нищото, пътищата са идеални.

Кралят на Мароко все повече се издига в очите ми … Погледнете каква красота :)

 

Между хълмовете съзираме езеро или язовир и веднага се дава позивна „Ляво на борд“ –  всички фотографи „кацаме“ на левите прозорци на автобуса.

Е не, не може ако не спрем тук. В един глас започваме да викаме Абду и да го молим да спрем.

 

При вида на този пейзаж забравяме за сърдиткото от групата, който вече ни е заплашил, че ще беси ритуално един от нас. Нека ни беси, но след като заснемем мястото :)

Няма такава красота просто. Меки, пастелни цветове, прекрасна светлина, абе райско място.  В този случай Абду (ако не сте чели другите разкази, това е нашият Марокански водач) реагира веднага и спира автобуса.

Толкова е красиво, че не знам кое да снимам по-напред. Правя панорама (цъкайте на снимката за голям размер)

след панорама …  (цъкайте на снимката за голям размер)

 

Запленена съм от това местенце и неговата красота. Селцето се казва  Nzala el Oudaïa, а язовира според уикипедия е Sidi Chahed , но го намерих и като  Mikkés lake. Не се наемам да кажа кое е най правилно, но ако отидете в Мароко, непременно посетете това място.

Обръщам се назад и разбирам колко мъдър човек е Абду :) Автобуса е спрял до няколко сергии с плодове и зеленчуци. Ние снимаме, а останалите си похапват вкусни нарове. Така всички се доволни.

Продължаваме към Фес, продължаваме и да снимаме, но пейзажите вече някак бледнеят.

 

Пак се замислям – та ние сме в Африка, колко погрешна представа съм имала …

 

Ох, много хубаво :) Дай да видим сега какво ще ни предложи старата имперска столица Фес :)

Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за  пътешествието.

Ако искате да видите снимките в по-голям размер –  ето тук.

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook