С тъга напускам Шефшаоуен, наистина много ми хареса това градче. Времето също е тъжно, мъгли се носят над планинските върхове, ръми ситен дъждец. Честно казано това по никакъв начин не се връзва с представата, която имам за Мароко – като климат и природни особености. Но пък прави това пътешествие още по-интересно и някак откривателско за мен. С нетърпение очаквам да видя всичко, което ще ми предостави този мрачен ден …
Посвещавам този разказ на природата на Мароко и на красотата, която видях изминавайки около 200 километра от Шефшаоуен до Фес.
Както вече казах, мъглите се спускат по върховете и времето е мрачно и студено. За пореден път си казвам, че трябваше да си взима повече топли дрехи. Поглеждам през прозореца на автобуса и забравям за дрехите и притесненията си. Подредените маслинови горички приятно контрастират на фона на мрачното небе. Оказва се, че Мароко е трети в света производител на маслини и маслиновите дървета са буквално навсякъде в тази част на страната.
Пред нас от нищото изниква град. Всички къщи са боядисани в бордо. Изглежда много красиво. Снимам през прозореца на автобуса и в същото време моля шофьорите да спрем.
Докъто ме чуят, вече сме подминали възвишението и навлизаме в град Оузан (Ouzzane). Вече няма нужда да се спира и оставам само с тези два кадъра от този красив бяло-керемиден град. Бече в България ровейки за повече инфо разбрах, че султана определя цвета на всеки град. Тетуан е зелен, Шефшаоеун – син, Фес – бежов, Оузан – бордо.
Продължаваме към Фес. Обширни разорани ниви стигат до хоризонта. Мисля си колко съм мечтала за такива гледки у нас, а сега преминавам покрай тях с 80 километра в час.
Нивите съжителстват с маслиновите горички. В Мароко, собствеността на земята е частна и всеки собственик сам решава какво ще произвежда.
Ако пътувах с кола щях да спирам на всеки пет минути … Едва ли щях да стигна до Фес в този ден.
МММ, мъглички – мечта за фотографа. Вече не чувам нищо около мен, съсредоточила съм се в прозореца и внимавам да не хвана отражение в кадрите.
Динамичното небе сякаш е на наша (фотографска) страна.
Продължавам да снимам и не мога да се начудя – всяка педя земя е грижливо обработена, електричеството е докарано да всяка колиба в нищото, пътищата са идеални.
Кралят на Мароко все повече се издига в очите ми … Погледнете каква красота 🙂
Между хълмовете съзираме езеро или язовир и веднага се дава позивна „Ляво на борд“ – всички фотографи „кацаме“ на левите прозорци на автобуса.
Е не, не може ако не спрем тук. В един глас започваме да викаме Абду и да го молим да спрем.
При вида на този пейзаж забравяме за сърдиткото от групата, който вече ни е заплашил, че ще беси ритуално един от нас. Нека ни беси, но след като заснемем мястото 🙂
Ако искате да видите снимките в по-голям размер – кликнете върху снимката.
Няма такава красота просто. Меки, пастелни цветове, прекрасна светлина, абе райско място. В тозислучай Абду (ако не сте чели другите разкази, това е нашият Марокански водач) реагира веднага и спира автобуса.
Толкова е красиво, че не знам кое да снимам по-напред. Правя панорама (цъкайте на снимката за голям размер)
Запленена съм от това местенце и неговата красота. Селцето се казва Nzala el Oudaïa, а язовира според уикипедия е Sidi Chahed , но го намерих и като Mikkés lake. Не се наемам да кажа кое е най правилно, но ако отидете в Мароко, непременно посетете това място.
Обръщам се назад и разбирам колко мъдър човек е Абду 🙂 Автобуса е спрял до няколко сергии с плодове и зеленчуци. Ние снимаме, а останалите си похапват вкусни нарове. Така всички се доволни.
Продължаваме към Фес, продължаваме и да снимаме, но пейзажите вече някак бледнеят.
Пак се замислям – та ние сме в Африка, колко погрешна представа съм имала …
Ох, много хубаво 🙂 Дай да видим сега какво ще ни предложи старата имперска столица Фес 🙂
Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за пътешествието.
