ALGAIVEL – Galina Veleva Photography

Една снимка на Engie ме накара да приема поканата и да отидем на езерата.  Датата е 23.05.2009 г. В 8.00 часа, Илияна, Ивето и аз  вече сме на път и скоро пристигаме до началната станция на лифта при хижа Пионерска. С противоречиви чувства решаваме, че ще го използваме … Знам, че този лифт ще е пагубен за природата, знам  че езерата вече никога няма да са същите след пускането му. Не отричам, че е удобно за стари хора като мен, но това че ще заведе горе хора, нямащи никакво чувство към чистата природна енергия и красотата, ме притеснява. Лифта ни качва до новата хижа. Времето е прекрасно, а поляните са осеяни с хиляди минзухари.

Толкова са крехки, че инстинктивно внимаваме къде стъпваме за да не ги нараним. Откриваме две бели лястовички в лилавото ято.

Поемаме към платото, но напредваме бавно защото почти на всяка крачка спираме за да снимаме.

Пред нас се разкрива слънчева панорама – Долното, Рибното и Трилистника. Все още носят спомена от отминаващата зима, озарени от лъчите на пролетното слънце.

Снимам с фиша, като се старая да направя нещо нестандартно. Все пак това е едно от най-сниманите места в България и ми се ще моите снимки да са малко по-различни.

Преминаваме през дълбоки преспи сняг и вече порядъчно мокри стигаме платото и се оглеждаме във кристалните води на Бъбрека.

Е, малко преувеличих, защото като виждате кристалните води все още са покрити с лед Обградени от минзухари, сядаме да починем и да се отдадем на мислите си.

Група смелчаци поема към Окото, но преспите изглеждат прекалено дълбоки …

Часовете се изнизват неусетно и неохотно поемаме обратно. Пак газим преспи и се радваме на лилавите поляни около Близнака.

Не можем да отминем Трилистника с гордо извисения до него връх Харамията, и отново спираме за снимки

Хижа „Седемте езера“ прилича на детска играчка

Затягаме екипировката и казваме довиждане, дано Ви намерим непокътнати догодина

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези: