Цветовете на лятото
Публикувано на 09.08.2011 | 
Това лято ми предостави няколко възможности за пътувания с приятели. Покрай „сериозните“ кадри не можех да пропусна заснемането и на незабележимите за нашите „заети с велики дела“ мозъци, мили, родни, прекрасни пейзажи. Наясно съм, че в този момент губя тийнеджърската аудитория завинаги .., но не мога де се примиря с факта, че Нашите деца загубиха връзка със земята и хванаха някого за шлифера …Те все по рядко поглеждат към облаците в небето или към залязващото слънце. Не виждат падащите звезди и не чуват ромона на реката.
В тази статия аз искам да им покажа мъничка частица от това, което аз все още виждам около себе си.
Месец май е – пътуваме към Клисура и по пътя се натъкваме на тази гледка.
Встрани сме от магистралата. Бившите, забравени вече пътчета не са за пренебрегване. Зелено, червено, лилаво – цветята са изплели китна, равнинна черга от цветове.
След седмица е време за розобер. Една от националните ни гордости по соц времето беше розовото масло. Струваше ми се като някаква даденост – е, какво толкова едно мускалче … Преди две години разбрах какво означава розобер наистина. И честно да Ви кажа много ми хареса. С удоволствие бих го повторила.
Няма такова друго усещане като да вдъхнеш аромата на розите по изгрев
и да изсипеш пълния чувал с розов цвят в розоварната. Да усетиш пробуждането на пчелите и катрана от цветовете да полепне по пръстите ти, и да се просмуче в порите ти.
Две седмици по -късно – целта ни е авиошоуто в Пловдив. Е, не мога да пропусна натежалите житни класове , леко полюшвани от бриза.
Летящото насекомо, небрежно влязло в кадъра
и сякаш случайно промъкналата се в пшеничната нива редичка слънчогледи.
Като споменах слънчогледите, та се сетих – замисляли ли сте се някога – абе защо аджеба са ги кръстили така ? Ми навсякъде пише, че те постоянно гледат към слънцето.
Ноо … не мога да се съглася напълно с това заключение. В Ломският край обикновенно правилото се потвърждава ……
обаче в Пловдивско – ми винаги са с гръб към слънцето ? А сега де ?
Другият летен хит е лавандулата – мечта на всеки фотограф. Безкрайните лилави полета, строени в правилни редици, снимани по залез – ееех мечти …
Та попаднах и аз в едно такова поле, и не само бях там ами беше и залезно време …
Ами ако щете вярвайте – изгубих и ума и дума … Толкова бях мечтала за такова място в такова време, а сега не знаех какво да правя. Всичките мечтани кадри се въртяха в главата ми, но не знаех къде да застана и как да снимам. Бях опиянена от аромата и красотата на момента.
Единственото, което ми хрумна бе – да направя снимка с фиша
и да се порадвам на уханните лилави цветчета. Позволих си да откъсна няколко стръка, които и до сега красят стаята ми и я покриват с мекия си лавандулов аромат.
Аз продължавам да пътувам – къде по работа, къде за снимки с приятели. Ожънаха лавандулата, слънчогледите прецъфтяха, житото е прибрано в силозите (едно време им казваха хамбари 
) Уж е някак скучно и няма какво да се снима.
Но Природата за пореден път ме опровергава 
Попадам на тази гледка. Прясно окосена нива, цялата покрита с току що излезли от трактора бали сено.
Вие бихте ли профучали без да спрете ? Аз – не.
Последен кадър … и напред към новите изненади на Майката Природа и нейните неизброими красоти.
Ако искате да видите снимките в по – голям размер идете тук Благодаря Ви, че се отбихте
страхотни снимки, направо нямам думи, мерси че ги споделихте тук с всички нас, поздрави и до скоро
Галче, невероятна си! Къде ги намираш тези красоти?! Прекрасни снимки съчетани с увлекателни пътеписи! БРАВО! Продължавай да радваш хората!
Отново представено по чуден начин, присъщ за фотограф с писателски умения
. Отнесох се в цветовете на залеза. И аз ще снимам някой ден лавандулово поле, но трябва да съм по край където има. В нашия няма. Поздрави.