Село Гълъбово се намира в средните Родопи на около 50 км. от Смолян. Родена съм там и винаги с радост използвам всяка възможност да го посетя.
Времето не е много подходящо за пътуване – гъста мъгла и прехвърчащи снежинки. Уговорена среща в Смолян ме кара да бързам и почти забравям за снимане по пътя. Казвам почти защото не мога да подмина обгърнатите в мъгла сгради на Бачковският манастир.
no images were found
Срещата в Смолян приключва, снегът вали на едри парцали, а нас ни чакат още около петдесетина километра по тесните родопски пътища.
Гората грее в есенна премяна.
no images were found
Още няколко завоя и вече сме над с. Момчиловци. Снежната покривка е десет сентиметра и продължава да вали. Черешовите дървета с червените си листа са като нарисувани на фона на снега.
no images were found
На следващата утрин от валежите няма и следа – грее ярко слънце, а над река Арда се носят мъгли.
no images were found
Скритите в сянка нивички чакат слънцето да ги огрее, да стопи снега и да дойдат животните. Мъглата е покрила ниските части на планината докъдето стига погледа.
no images were found
Весели поточета клокочат по пътеките, и ме канят да навляза в гората.
no images were found
А там всяко стръкче папрат е сякаш огънче, запалено да стопли душата.
no images were found
Пътеката се разклонява – едната продължава нагоре, а другата надолу към Дяволският мост. Никога не съм ходила до моста по тази пътека, но от разкази на познати съм чувала, че е доста стръмна и екстремна. Отлагам за следващ път и по-добро време. Сега продължавам нагоре и скоро съм съвсем близо до мъглата покриваща реката. Толкова е тихо, че чувам бученето на водата.
no images were found
Време е за закуска и се връщам. Хапваме набързо и вече по-голяма компания отново сме на разходка, този път към горният край на селото. Но преди това се промъквам в двора зад къщата за да снимам любимите ми купи сено.
no images were found
Животните са на почит тук и всеки стопанин се е погрижил за прехраната им през зимата.
no images were found
Ето и по-близък план
no images were found
Времето вече е достатъчно топло и овцете са пуснати, по-скоро да се разтъпчат, отколкото да пасат. Първата прави пъртина, а останалите минават по нейните следи – като керваните в пустинята.
no images were found
Самотно дръвче, израсло на скалата и облечено в яркожълти одежди привлича погледа ми
no images were found
Докъто снимам някъде зад мен в края на селото започва да блее козичка. Обръщам се, бързо сменям обектива и започва серия снимки …
no images were found
Никога до сега не съм виждала такова нещо … Козата блее и настървено дърпа връвчицата с която е вързана за кръста на бабата. Движи се доста бързо, устремено и отказва да се подчини на заканите на стопанката си. А от отстрещната бърчинка някой и отговаря … Нашата козичка – отсрещната бърчинка, пак нашата козичка – пак отсреща … и така няколко пъти.
no images were found
Поздравяваме и питаме бабата какво става, за къде е тръгнала козата ? „Търси пръчън олл“ – е отговора … Сега всичко става ясно, козата е изведена просто на кратка разходка, ноо е разбрала, че пръча е на паша със стадото и бърза да отиде при него. Краката на бабата обаче не могат да издържат такава разходка в това време и тя здраво стиска въженцето и внимава да не падне и вироглавата коза да я повлече в снега.
no images were found
Козият разговор продължава още няколко минути, жената решава, че вечерта ще говори с овчерина и ще му каже утре да остави пръчън ей тува в сялоно. Е, няма как, животинката ще трябва да почака до утре.
Слънцето клони към залез и е време и ние да се прибираме.
no images were found
Последните лъчи меко галят една от малкото съхранени стари родопски къщи. Жалко, че в нея вече никой не живее – използва се за плевня. Така би ми се изкало от този красив комин пак да излиза пушек …
no images were found
За минути облаците стават огненочервени и после селото потъва в мрак и студ.
no images were found
Пак е сутрин и е време за поредната разходка. Посоката този път е местността Друм. Някога там е имало махала от около десетина къщи, но сега е останал само споменът и ливадите.
Пътят минава покрай джамията, а на пейката пред нея бабите не пропускат да ни разпитат от къде сме, на кого сме на гости и къде сме тръгнали …
no images were found
На около километър след селото стигаме до разрушена постройка. Тук е била воденицата. Всички са идвали да мелят брашно, а сега здрав е останал само воденичният камък и част от улея по който е текла водата.
no images were found
Реката е доста пълноводна за това време на годината и аз вече съжалявам, че не си взех статива. Снимам от ръка и си обещавам пак да дойда тук. Не съм подозирала, че има толкова живописни местенца.
no images were found
Овчарят, който срещаме на Друм ни разказва за много голям водопад малко преди реката да се влее в Арда. Още едно място, което трябва да се види – с по-добра екипировка, подготовка и всичко останало.
За сега снимам „малкият“ водопад и вече правя планове за следващото идване …
no images were found
Прибираме се и ни посрещат с хубава новина – родило се е агънце 🙂 Едвам стои на крачетата си, търси вимето на майка си, а тя подозрително ни гледа и се надява по-скоро да я оставим на мира …
no images were found
Други снимки правени през годините в района. Цък за по-голям размер 😉
no images were found
Това може да се редактира:
„На следващата утрин от валежите няма и следа – грее ярко слънце, а над река Арда се носят мъгли.“
– Защото има сняг на всички снимкки!
Здравейте,
по най-добрия начин сте пресъздали магията и настроението, което носи село Гълъбово. С голямо удоволствие четях и гледах снимките, фоторазказа е прекрасен. Заснели сте много красивите места, но те не се изчерпват само с тях, те са безброй. Надявам се, че съвсем скоро ще се върнете и ще направите нова поредица от чудесни снимки и ще ги направите достояние и за нас.
В разказа си казвате, че сте родена там, пращам ви сайта на село Гълъбово, може би ще ви бъде интересно да го разгледате http://www.gulubovo.bg
Успех! 🙂
Милена Радулова, благодаря – зрадвахте ми – наистина 🙂
Чудесно показано и разказано! Магическа светлина! С Вас преоткривам България!
Страхотни багри, прекрасни са!
hh, съжалявам да го чуя. 🙁 Да знам, че няма места за отсядане … Одавна обсъждам това с братовчедите си, но те недоумяват как ще вземат пари на някой за де преспи. Казват, че всеки е добре дошъл и беха го приютили. Сега като ходихме се ремантираха две къщи – казаха, че ги правели къщи за гости – дано да е така.
Брутално добри, хвала!
(особено на не-калибрирания монитор 🙂 )
Значи тайната на ония 2те сутрешни снимки в гугъл ъртх е това, че си местна 🙂
Преди 2 месеца се отбихме в Гълъбово заради тях, но ми се стори негостоприемно, с липсващи места за отсядане на външни хора… И обърнахме..
Gotino mestence