Архив

ФОТОРАЗКАЗИ

Page 4 of 41234

Одавна не сме се събирали … Всички ми липсвате…
Когато Ани и Арто се обаждат, че има вариант да изкараме два дни на язовир Беглика, веднага се съгласявам. Няколко спявки на скайпа, няколко телефонни разговора и групата е събрана.  Къде отиваме – има ли значение ? Важното е, че ще бъдем заедно, ще снимаме и ще се забавляваме … Срещаме се с Mano в Пазарджик и той ни води. Пристигаме привечер, естесвено за нас се губим, след кратка справка с местните се намираме и  вече хвърлили раниците в стаите, решаваме, че е перфектното време за снимки. Брега на язовира е на хвърлей място, слънцето ни предлага перфектен залез. Какво повече му трябва на човек ? Има още

Много съм слушала за Керкини и когато разбрах, че има еднодневна екскурзия до там въобще не се поколебах.
И така сутринта в 7,30 сме готови за товарене в автобуса и се оглеждаме за познати и приятели.

Ани, Арто и Мано вече потеглят от Пловдив. Очертава се един приятен и хубав ден.

Има още

Тодоров ден е и както си бяхме обещали четата се събира още от предишния ден във Велинград.

Сутринта набързо закусваме и се отправяме към мястото на събитието – правата отсечка между Костандово и Ракитово. След кратко объркване в Ракитово и справка в полицията, вече сме на правилното място и заемаме позиция. Има още

Арто дава предложение за пленум и без да се замисляме заформяме тема, записване, уговорки … и потегляме преди да се стъмни в петък (да са живи и здрави работодателите ми). Аз карам до Асеновград ( голям кеф е) и после преотстъпвам волана на най опитният в семейството. Преди ханче Югово вече сме се събрали три коли и с нетърпение чакаме да стигнем къща „Бели ружи“ Има още

След екстремното снимане на връх Шипка тръгваме да търсим водопадите.

Навлизаме в Смолян откъм Пампорово, където грееше слънчице и беше едно снежно приказно …
Но ние сме тръгнали да търсим каньона на Смолянските водопади и въобще не спираме на Пампорово.
Единствено спиране е за да снимаме стар мост на реката. Има още

Снима ни се … и тръгваме на някъде.
Първата спирка е град Хисаря – за да си налеем от прочутата Хисарска вода.
Но преди да стигнем лековитият извор, няколко снимки на крепостта.
С някакви настройки от предишно снимане, но се получи някак загадъчно и мистично и реших да Ви я покажа. Има още

Тръгваме сравнително рано, защото твърдо сме решили, че времето е на наша страна и ще успеем да снимаме Белоградчишките скали покрити с пухкав сняг. Компанията е Валери (Taurus13) и семейството му, Tchani (така се радвам, че се обади и се видяхме), аз и Бръмбо.

Решаваме, че през Петрохан ще е красиво и снежно и без колебание се запътваме натам.

Прохода не ни разочарова и ни посреща със снеговалеж Има още

Част V (и последна) от прекрасният пленум във Велинград

Човек като започне нещо, трябва да го свършва … Макар и с огромно закъснение започвам последната част от фоторазказите за Велинградският пленум, ранобудното ставане и заскрежените Родопи.
И така … неделя сутрин е (е вече клони към обяд) и всички сме се събрали в кафенето на хотела. Готови сме да потеглим за крепостта Цепина.
По пътя спираме няколко пъти, но разказът на Божана за крепостта, за застиналият вулкан и красивото Костандово ни качват обратно в колите и ни карат да продължим напред. Има още

Ден втори от Велинградският пленум

Ставам рано и тъкмо се чудя на къде да поема, във фоайето на хотела се засичаме с още един ранобудник от групата.
Решаваме да отскочим до потъналото вчера в мъгла село Света Петка.
До срещата с останалите имаме три часа и трябва да побързаме.
Времето отново е мъгливо, но на места облаците се разкъснат и разкриват синьо небе.
Това ни окуражава. Има още

Това е втората част на разказа за фотопленума във Велинград :)
Ако сте прочели първата част ще знаете, че се връщам в хотела за да се присъединя към групата и да потеглим към махалите селца в Родопите.
Първа спирка – завоят към с. Света Петка. Мъглата е толкова гъста, че надеждите за снимане се изпаряват съвсем. Вместо хубавата панорамна гледка има само бяла пелена. Селото просто не се вижда.
Фарове пронизват мъглата и стара Волга минава покрай нас. Има още

Целта на пътуването ни е Велинград, хотел „Елбрус“.  Любезните домакини Божана Маркова и Сашо Иванов ни обещават една хубава разходка из китните родопски селца.
Ставам рано и докато другите си доспиват поемам по пътя извън града, Има още

Приятели имат розов масив в село Мирково и ни канят на розобер :)
В три часа сутринта потегляме от София, екипираме се с гумени ботуши, стари якета, кожени ръкавици, чували, торби, вода и към пет часа вече сме на нивата.

Има още

Една снимка на Engie ме накара да приема поканата и да отидем на езерата.  Датата е 23.05.2009 г. В 8.00 часа, Илияна, Ивето и аз  вече сме на път и скоро пристигаме до началната станция на лифта при хижа Пионерска. С противоречиви чувства решаваме, че ще го използваме … Знам, че този лифт ще е пагубен за природата, знам  че езерата вече никога няма да са същите след пускането му. Не отричам, че е удобно за стари хора като мен, но това че ще заведе горе хора, нямащи никакво чувство към чистата природна енергия и красотата, ме притеснява. Лифта ни качва до новата хижа. Времето е прекрасно, а поляните са осеяни с хиляди минзухари. Има още

Тръгваме в събота сутринта – неочаквано рано, в 6,30  вече сме на път. Настанихме се в село Мостово и след кратка справка с хазяйте за правилния път, поехме към Белинташ.  Услужлива табела на пътя ни казва, че ако отбием около 500 метра ще попаднем в комплекс „Стари времена“. Оставаме приятно изненадани и от кухнята, и от обслужването и от много добре пресъздадената родопска атмосфера. Прекрасно място за пленуми.

Има още

За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
и картини ненарисувани,
за чувствата неизлети,
и танци неизтанцувани,
за стихове ненаписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
за любови несподелени,
за всички прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко „обичам“ неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени
сега е моментът да мислим защото
не знaем тук колко остава ни!

Саше, ти имаш приятели мило мое :) И аз чакам момента в който ще дойда при теб, за да ти разкажа. Обичам те мило :)  От къде да започнем?  Може би от онова непланирано пътуване до с. Добърско … или с Божия мост ? – толкова обичам до ме отвлечеш на някъде … А Божия мост бе толкова твоя, неочаквана и щура идея. Мило, ако знаех как да вмъкна снимки тук, щеше да ми е много по-лесно … Но не знам и ще се огранича до тук …

23.08.2009 г.

Благодарение на Арго вече се оправям доста по-добре с тази играчка :)

Намерих онази снимка от  Роженски манастир на Връбница 2006 година. Искам да мога да върна времето и да го спра …

16-04-2006-11-06-23

Саше, днес Дани изпрати едно стихче … Бих искала да го видиш мило мое. Толкова точно отразява това което чувствам. Прочети го, моля те.

Page 4 of 41234
BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook