Архив

ФОТОРАЗКАЗИ

Page 2 of 41234

С тъга напускам Шефшаоуен, наистина много ми хареса това градче. Времето също е тъжно, мъгли се носят над планинските върхове, ръми ситен дъждец.  Честно казано това по никакъв начин не се връзва с представата, която имам за Мароко – като климат и природни особености. Но пък прави това пътешествие още по-интересно и някак откривателско за мен.  С нетърпение очаквам да видя всичко, което ще ми предостави този  мрачен ден …

Има още

 

Нашето пътешествие в Мароко продължава. И така, казваме довиждане на Тетуан  и неговата медина и поемаме през планините Риф към Шефшауен. Риф е планинска верига намираща се в северната част на страната. Има още

Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за  пътешествието.

Рано сутринта казахме „довиждане“ на Танжер  и потеглихме към Тетуан. Той се намира в северната част на Мароко, в близост до протока Гибралтар и Средиземно море, и е център на региона на Танжер-Тетуан. Името на града, буквално преведено от арабски означава „око“, но по-правилно е да се нарече „източник“. Тетуан е едно от двете най-големи пристанища на Мароко на Средиземно море. Нашата цел днес е обиколка на града и най-вече неговата медина.

Има още

 

Изминахме разстоянието от Малага до Танжер, първата ни спирка в Мароко, за около два часа. Повечето време прекарахме на палубата на ферибота от където се разкриваше красива гледка и към Европа и към Африка.  Стотици кораби сновяха през протока.  Видяхме делфини и разбрахме, че освен тях в тези води живеят няколко вида морски бозайници, сред които косатки, китове и кашалоти . Мястото е идеално за тях, тъй като смесването на водите на Средиземно море и Атлантика  създават оптимални условия за храненето им.

Но да се върнем към Танжер. Митническите формалности ги минахме още на ферибота, така че след като пристигнахме се запознахме с нашия водач Абду и се настанихме в автобуса.

Има още

Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за  пътешествието.

Ще видя Африка и Мароко – тази мисъл не ме напуска от няколко седмици и упорито се опитва да измести ежедневните проблеми. Трескава подготовка – все пак е октомври, а аз отивам в Африка, там е топло и много слънчево. Според предварителната програма ще посетим имперските градове, ще преспим в пустинята … Дългоочакваният ден на заминаването идва, срещаме се на летище София и политаме към Малага – първата спирка в маршрута ни.

Има още

Това лято ми предостави няколко възможности за пътувания с приятели.  Покрай „сериозните“ кадри не можех да пропусна заснемането и на незабележимите за нашите „заети с велики дела“ мозъци, мили, родни, прекрасни   пейзажи. Наясно съм, че в този момент губя тийнеджърската аудитория завинаги ..,   но не мога де се примиря с факта, че Нашите деца загубиха връзка със земята и хванаха някого за шлифера … Има още

Беше преди няколко дни … Късно е и се готвя да лягам. Сепва ме телефонен звън – обажда се Валери – „Тръгваме с Ева да снимаме бурята. Идваш ли? Трябва да си готова след пет минути!“

Добре, че батериите бяха заредени. Веднага намъкнах някакви дрехи, грабнах раницата, статива и няколко минути по-късно вече пътувахме към Елин Пелин.

Има още

Юли е и слънцето пече с пълна сила. От доста време имаме уговорка да завъртим едни звезди на язовир Пчелина. Ицо се обажда и казва, че събота е денят – пълнолуние, хубаво време – обаждай се на другите и да ходим … Не ни трябват много увещания,  два -три разговора и групата е събрана.  Спираме на Драгичево да изчакаме Жоро и забелязваме, че тежки облаци се струпват над София – дано ни се размине дъжда, инак всичките надежди за снимки отиват на вятъра. Има още

Това е най-забележителната църква в музея.
Имаме късмета да бъдем сами в църквата за 15 минути. Няма я обичайната за музея навалица. Изживяването е невероятно.
До средата на 50-те години на XX век, Тъмната църква е била използвана като къща за гълъби. След 14 години реставрация, фреските изобразяващи сцени от Новия завет днес са най-добре запазените в цяла Кападокия и чудесен пример за изкуството от XI век. Заради скъпата реставрация тази църква има допълнителен вход от 8 лири /, като  по този начин се ограничава достъпа на повече туристи.  Аз съм съгласна с това. Не е от алчност на турците.

Здравейте :)

След  Анкара, Каймъкли и Учхисар ,  рано на третата сутрин от нашето пътешествие, потегляме към музея под открито небе в Гьореме.  По пътя се отбиваме за да посетим шедьовъра на каменоделското изкуство – каменната порта на керван сарая Сарухан. В далечната 1249 г. по времето на владичеството на султан Иззетин Кейкавусе ІІ селджуците построили този хан с площ над 2000 квадратни метра. Чрез него и други подобни сгради се поддържал потока на търговия, информация и хора в мрежата от търговски пътища, обхващата Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. Има още

Работата ми ме среща със съпругата на кмета на Банско и от дума на дума стигаме до историческите паметници в града и околността. Наред с всичко останало тя ми разказва за с. Добърско и неговата църква. Разказът е много интригуващ и ние си обещаваме при пръв удобен случай да посетим селото. Поредната командировка в Банско. Събота е и решаваме преди да отидем на обекта да посетим църквата и да видим с очите си красотата за която сме чули. Денят е мрачен и не много подходящ за снимки, но не знаем дали ще имаме друга възможност. Има още

Здравейте отново :)

В предишният разказ Ви заведох в Анкара, а сега ще продължим нашето пътешествие към Невшехир и чудесата на древна Анатолия  … На  около час път на юг по обширното  Анадолско плато, достигаме до разклонението за град Коня, а десетина минути след това пред очите ни се разкрива огромното водно огледало на Соленото езеро Туз.  Намираме се на 905 m над морското равнище. Заобикалени сме от огромни пространства обработваема земя. Нивите са навсякъде – стигат чак до хоризонта.  Дървета почти няма, но всичко е засято.  И всред тази необятна зеленина се открояват розовеещите води на езерото.   Известно време пътуваме почти до брега. Водата е спокойна и няма никакви вълни, а брегът е побелял от кристализиралата сол. Има още

Случайно разбирам от моя позната, че има няколко свободни места за екскурзия до Кападокия. Поради големият интерес имаме късмета туристическата агенция да пусне втори автобус. Не се замислям въобще и два дни след това с дъщеря ми вече пътуваме към Анкара.   Там се предвижда и първата ни нощувка на турска земя. Късно през ноща  пресичаме  границата. Първата приятна  изненада е, че магистралата към Истанбул по нищо не отстъпва от европейските. Шест лентова, платена, с идеално поддържана настилка.

Има още

Дестинация – Западните покрайнини – Димитровград и Погановският манастир.  Илиян пуска мухата, правим бърза организация и рано сутринта в събота тръгваме. Притесненията, че единият от групата няма паспорт и пътува с лична карта бързо се изпаряват защото приминаването на сръбска територия е напълно безпроблемно. Питат ни къде отиваме – ние отговоряме – Погановския манастир – и получаме по един печат в паспорта …

Има още

ДА ПРЕКЛОНИМ ГЛАВА И СИ СПОМНИМ …

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;

Има още

Page 2 of 41234
BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook