Пейзажната фотография

Здравейте, казвам се Галя Велева и съм фотолюбител. Чувала съм да казват, че имам няколко много добри фотографии. И знаете ли – радвам се защото да имаш няколко много добри фотографии все пак е по-добре от няколкостотин хубави и значително по-добре от гигабайти посредствени.

Мисълта не е моя, но напълно съм съгласна с нея и се старая в процеса на снимане да не я забравям никога. Винаги преди да натисна спусъка на фотоапарата се питам – бих ли гледала това на стената си поне една седмица ?

Предварително искам да отбележа, че всичко написано по-долу отразява моя личен поглед върху нещата, основано е само и единствено на личен опит и в никой случай не е последна инстанция по въпроса.

Та за пейзажната фотография …

Често ме питат „това с какво е снимано“ или „как го снима това“. През годините съм изпробвала множестро различни обективи. Малко като героя от баснята за „Котката и фотографията“. С времето всичко отпадна от самосебе си.

Да ме прощават от Хаси, но в творческата пейзажна фотография (освен ако не е някой мега, гига комерсиален проект) техниката за мен няма никакво значение. Може да се снима практически с всичко. Пейзажа – това е състояние на душата, не техниката с която е заснет.

И от мен да знаете –най-добрата камера е тази, която в момента се намира в ръцете ви, а най-добрият обектив е този, който в момента е закачен на камерата.

Затова времето, което се готвите да изгубите в четене по форумите, където китомразците настървено разтягат локуми в търсене на перфектното стъкло по добре прекарайте по-близо до майката Природа – нашият духовен вдъхновител.

Техниката е само инструмент в ръцете на фотографа.

Това естествено не означава съвсем да се откажете от експерименти с техниката, просто не си струва да придавате огромно значение на това и да очаквате светкавичен резултат.

Копчето „шедьовър“ все още не е измислено за нито една камера.

За особеностите и необходимостта от използване на тази или онази техника в пейзажната фотография са изписани томове – няма да се спирам на това.

Ще кажа само, че в настоящият момент за своето творчество използвам камера Sony A900 и няколко зума покриващи от 17 до 200 мм.

Другото оборудване, което ползвам е статив, градиентни неутрални филтри, кръгли ND и поларизационен филтър.

Обектива, който най-често е закачен на камерата ми е 24-70.

Най-много от кадрите си съм направила с него, може би именно защото той най-често е бил закачен на камерата.

Нека отделим малко време и на практическия процес на снимане.

Никога не пренебрегвайте статива при пейзажното снимане – по-добре една снимка направена от статив, околкото двадесет размазани от ръка.

Естествено при планинските преходи когато носиш всичко на гръб всеки грам е от значение и често статива остава в къщи. Повярвайте, когато го взема мога да го разнасям цял ден и да не ми потрябва, но оставя ли го – още на петата минута съжалявам.

Изберете си лек и стабирлен статив и не се разделяйте с него.

Ако все пак в интересен момент се окажа без статив – вдигам ISO –то, правя се на рейнджър заемайки бойна устойчива поза използвам лявата си ръка за подложка на апарата (чела съм някъде – поза автоматчик) или просто включвам стабилизатора на изображението.

Когато използвам статив, винаги изключвам стабилизацията. Използвам също дистанционен спусък с таймер.

Може да се използва и вградения таймер на апарата, но ако снимате няколко кадъра с различна експозиция на динамично движеци се облаци даже две секунди са много време и при следващата снимка облаците ще бъдат съвсем различни. Това ми докарва главоболие при обработката.

Обикновенно снимам в режим приоритет на бленда, или в ръчен режим, на бленда 8 до 11 за да имам прилична дълбочина на рязкост по целия кадър, което е доста важно за пейзажната фотография. Както виждаде не ми е необходим супер светлосилен обектив.

Всъщност няма точна рецепта в зависимост от условията съм снимала пейзажи и на бленда 2,8 😉 Всичко зависи от заснеманата сцена,  времето в което снимате и най-вече от състоянието на душата ви и това, което тя вижда през обектива.

Старая се да фокусирам на разстояние 1/3 от дълбочината на кадъра. В повечето случай фокусирам по централна точка, изключвам автофокуса и без да променям фокусното разстояние прекомпозирам и затягам главата на статива.

Използвам матрично мерене. Преглеждам снимката и ако реша, че има нужда  недоекспонирам или преекспонирам и правя нов кадър. Ако разликата в осветеността на земята и небето е много голяма използвам гредиентен филтър или различни експозиции за небето и земята, като предварително изключвам автофокуса.

В много редки случай използвам атоматичния брекетинг (ама наистина в много редки – може би за всичките тези години 5 или 6 пъти) и винаги съм оставала разочарована от резултатите.

Все пак ако статива ви е хлабав не се отказвайте от тази функция, защото тя прави три или пет кадъра с едно натискане на спусъка. Другия метод изисква ръчна промяна на настройките и рискувате да разместите апарата.

Баланса на бялото обикновено е закотвен на Auto, освен в случайте когато имам доволно дълго време да си играя използвам Expo Disk. При снимане в RAW, няма особено голямо значение.

Заигравала съм се и промяна на Келвините, но това пак са ония моменти в които седя и чакам светлината.

Исото в повечето случай е възможно най-ниското (100 за моя апарат), освен когато снимам нощни сцени, но познавайки добре матрицата си и при нощните сцени използвам възможно най-ниско исо, предпочитам да отворя блендата.

В апарата не правя никакви корекции на контраст, яркост или цвят. Снимам в RAW, поради простата причина, че не мога да си позволя мечтаното дисково пространсто за да снимам в RAW и  JPEG. Ако вие можете да си го позволите – това е оптималният вариант.

Случва се JPEG-а да е толкова добър, че няма нужда да си играете да обработвате RAW файла. Пък и така или иначе имате и него под ръка. Пестете си времето.

Ето един JPEG директно от апарата.

Но стига толкова за техниката. Да поговорим за самото снимане.

Основното в пейзажната фотография, която се опитвам да правя и която харесвам е намирането на точното място за снимки. Ако съм там и в точното време всичко започва добре.

Няма нещо по велико (освен раждането на дете разбира се) от това да посрещнеш първите лъчи на слънцето и новия ден.

Както няма и нещо по успокояващо от това да изпратиш деня радвайки се на залеза.

Другият момент, който никога не пропускайте са мъглиците – една мъглица винаги внася мистика в кадъра.

Дебнете самотните дървета и намерете подходящият ъгъл.

По възможност вкарвайте живинка в кадъра, ако не за друго поне за мащаб.

Преследвайте есента, гледайте със широко отворени очи и виждайте!

Видите ли небето да се смръщва – това е точното време да хукнете към някоя нива със слънчогледи и да чакате бурята. Няма нищо по-хубаво от лошото време нали така ?

Мечтайте и сбъдвайте мечтите си

Използвайте наличното в раницата за да експериментирате – размажете цъфналата череша, уловете пръските на буйно течащата река. Спомнете си че в раницата имате филтри. (В този случай аз още нямах филтри, а и статива кротко си лежеше в къщи ).

Търсете с месеци информация за обитанията на самодивското цвете, намерете го и го покажете само на най-верните си приятели.

И последно, внимавайте на кого се доверявате и с кого споделяте.  Заслужават го само Човеците

Помнете хубавите местенца и ги направете Ваши местенца. Търсете и намирайте красотата, пътувайте непрекъснато и снимайте, експериментирайте и се радвайте.

Пейзажната фотография е отражение на душата на фотографа, не го забравяйте.

Вижте още

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.