Архив

Page 4 of 6« First...23456

Още една година е на път да затвори последната страница на календара. Ще останат спомените и разбира се снимките.  Време е за обобщение.

Има още

Фотографията е наша диагноза и се стремим поне веднъж в месеца да се подложим на снимачна терапия. В тази статия ще Ви разкажа как протича един двудневен фотопленум.

СЪБОТА

Най-ранобудните вече се връщаме от Костандово и крепостта Цепина.  Мъглата е толкова гъста, че прави снимането в равнината невъзможно. Има още

Пак сме се събрали на фотопленум.  Мястото е гостоприемният хотел Елбрус във Велинград. Този път Сашо е обещал да ни заведе до Грашево и Мечо корито. Най ранобудните сме на крак към 6,30 и предприемаме утринно-мъгливо-изследователска обиколка. Тръгваме към крепостта Цепина с надежди за мистични кадри.  Унасяме се в разговори за мечтания кадър и в спорове дали сме хванали правилната посока …

Има още

Всеки има любими местенца и винаги е готов, независимо от времето да потегли натам. Едно от моите местенца е Оня завой на язовир Кърджали.    Мариан е ходил и ми показва снимките си. Очарована съм – язовира е с много ниско ниво на водата – никога преди не съм го виждала така. Уговаряме се да не публикува снимките до следващият уикенд и да сме там по изгрев. Речено-сторено … Има още

Морските плажове опустяха, заминаха си и последните участници във Фотоваканция 2010.  Имам още няколко свободни дни и тръгвам към Родопите.

Пътят  Приморско-Елхово ме кара да се чудя къде съм попаднала. То не бяха дупки, то не беше чудо – това не е път …  Добре, че по едно време се появи още един заблуден представител на шофьорското съсловие, който каза че в един момент този ад свършва и пътя става по-добър. Има още

Посещение в Смолянският исторически музей преди години и видяният там макет на красива, просторна и някак различна родопска къща ме кара да разпитам за повече подробности. Уредничката разказва, че това са прочутите Агушеви конаци, намиращи се в село Могилица.

Разказът продължава със спомени за двадесет и седемте години през които богатата етнографска сбирка на музея се е помещавала под старите тиклени покриви.

Има още

Село Гълъбово се намира в средните Родопи на около 50 км. от Смолян.  Родена съм там и винаги с радост използвам всяка възможност да го посетя.

Времето не е много подходящо за пътуване – гъста мъгла и прехвърчащи снежинки.  Уговорена среща в Смолян ме кара да бързам и почти забравям за снимане по пътя. Казвам почти защото не мога да подмина обгърнатите в мъгла сгради на Бачковският манастир.

Има още

Научих –
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих –
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих –
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Има още

В предишният разказ стигнахме до най-високо разположеното Чаирско езеро.  То изглежда най-облагородено от всичките. На малък остров в средата му има беседка, а до нея от четири страни се стига по метални мостчета.

Има още

Ходи ми се някаде, ама много ми се ходи … Уговаряме се с един приятел, но в последния момент той се отказва и ми е много, ама много криво … За беля и колата е в сервиз и не мога да опитам да повторя онова злополучно бягство от Великден. С периферното си зрение забелязвам, че Илияна се появавя на линия в скайпа и веднага я питам – „Хайде на някъде?“. Тя отговаря „Родопи?“ Няма нужда от повече уговорки. След десет минути вече имаме резервация в Нашите къщи, а след няколко часа тръгваме. Има още

Тук ще сложа всички видеоклипове които заснех на събора. Обещах на прекрасните млади хора да го направя.
YouTube Preview Image
Има още

Наближава Петров ден, а с него и традиционният събор в с. Равногор. Толкова бях впечатлена преди две години, когато за пръв път случайно попаднахме на това събитие, че от тогава съм решила да присъствам при всяка възможност. Уговаряме се с приятелите, разпределяме се по колите и с нетърпение тръгваме. Вече имаме резервации при Дани в хотел „Панорама“ . Естествено резервирали сме стая с изглед към площада – за да можем по-добре да се насладим на хорото, на традицията, на настроението. Има още

Вдъхновена от един пост на Пенчо Маркишки за метеорния поток Персеиди във фото форум:

Както всяка година по това време, Земята наближава най-гъстата част на облак от космически частици и в нощите на 11 срещу 12 и особено – на 12 срещу 13 август ще бъде максимумът на метеорния поток Персеиди.

Обичайните съвети: който иска да ги наблюдава/снима – далеч от градски светлини, от място със широк хоризонт, при ясно време,

Луната няма да пречи – тя ще залезе около 21 часа и после нощта ще бъде тъмна.

Оптимално време за наблюдение – след изгрева на съзвездие Персей около 23 ч. офиц. БГ време, до разсъмване.

Радианта на потока е в Персей – на североизток около момента на изгрева (23 ч.), но това не значи, че трябва да гледате непременно и само в тази посока. Вероятността да се появи метеор е еднаква за всички части на небето, само дето в случая ще изглежда, че метеорите се разпръскват от североизток към всички останали посоки.

Няма да се ангажирам с очакваният брой метеори за 1 час – дали ще са 60 или 80 – зависи кои от къде гледа, колко е тъмно мястото, колко внимателно се следи, в коя посока / с какъв късмет и пр.

За снимане – ползвайте широки обективи, с дълги експозиции – всеки сам си избира чалъмите на работа според възможностите на техниката си.

На мераклиите – чисто небе и успех.

се обаждам на Валери и към 22,00 часа вече съм се срещнала с тях и тръгваме.

Има още

В края на първа част  се върнахме от разходката на Широка поляна и легнахме за кратка обедна дрямка …

След час всички вече сме на крак и готови за нова разходка. Целта ни този път е язовир Тошков чарк. Мано ни разказва за предишен негов, неуспешен  опит да стигне до това язовирче. Сега е момента да се направи вторият, надяваме се успешен опит да го намери.

Но преди това трябва да „съберем“ гъбоберачките по поляните.

Много скоро се натъкваме на тях – набрали са гъби, изплели са си венци от незабравки и са весели и доволни.

Има още

Одавна не сме се събирали … Всички ми липсвате…
Когато Ани и Арто се обаждат, че има вариант да изкараме два дни на язовир Беглика, веднага се съгласявам. Няколко спявки на скайпа, няколко телефонни разговора и групата е събрана.  Къде отиваме – има ли значение ? Важното е, че ще бъдем заедно, ще снимаме и ще се забавляваме … Срещаме се с Mano в Пазарджик и той ни води. Пристигаме привечер, естесвено за нас се губим, след кратка справка с местните се намираме и  вече хвърлили раниците в стаите, решаваме, че е перфектното време за снимки. Брега на язовира е на хвърлей място, слънцето ни предлага перфектен залез. Какво повече му трябва на човек ? Има още

Page 4 of 6« First...23456
BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook