Да споделиш Исландия-ден седми

Добро утро 🙂
Остават ни само още два дни в Исландия, а все още не сме зърнали северно сияние 🙁 Въпреки точното планиране – новолуние, слънчева активност, стриктно следене на времето … мъглата е вездесъща и непредвидима. Или по-скоро може да се каже, че ни е харесала и се движи с нас. Където и да пристигнем, като отворим сайта за времето се оказва, че там от където сме тръгнали е ясно и слънчево, а където се намираме в момента – мъгливо.

Събуждаме се рано, но нашата хазяйка , вече е на крак и закуската е приготвена и сервирана.

Подавам носа си навън, ббббррр вятъра ще ме отнесе 🙁 Нека първо да закусим – после ще се борим с вятъра. Вътре, определено е много по-приятно, топличко и уютно.

Вече сме закусили и решавам, че е крайно време да изпълня една от задачките си и да си напълня малко черен пясък в бутилка. Пресичам улицата и съм на брега.

Еми няма такъв вятър, направо те повдига и те отнася.  Пред мен се срещат водите на най-голямата река в страната –  Бланда (на исландски Blanda),  течаща в югозападна посока от глетчера „Hofsjökull“  и студените води на Гренландско море.

Добрата новина е, че ураганният вятър е издухал мъглата и вече се вижда синьо небе.  Набързо пълня няколко шепи пясък в една пластмасова бутилка и търся топлината на къщата.

Време е да кажем довиждане на ветровития  Blonduos, на гостоприемната хазяйка Йола и на нейния гостоприемен дом. Ето сайта на хотелчето . Дано е речено пак да я видя 🙂

Като пиша за този вятър и се сещам за скалите при град Vik и за надписите , залепени във всяка от колите – „Тази кола, не е предназначена за движение по пътища с номера … Като слизате от колата, моля задължително дръжте здраво вратата – рентакар компанията ще Ви бъде много благодарна за това 🙂 “  Мнооого предвидливи исландците 🙂

А сега напред,  небето лека-полека се изчиства и надеждите за северното сияние припламват отново.  Пътя ни минава покрай полуостров – вижте му името на картинката, не мога да го произнеса. пише, че може да срещнем тюлени и естествено отиваме да проверим.

Срещаме единствено вятър, непрекъснато напиращ да изкара колите от пътя (който май е от ония за които колата не е предназначена).

Самотен фар на брега, две умни овце, скрили се на завет зад една скала, 

и стадо – не толкова умни, щуращи се по брега. Тюлени не видяхме и решихме, че няма нужда да трошим колите и по-добре да се връщаме в правия път.

На пътя виждаме спрял автобус с туристи – като се замисля май за пръв път , откакто сме тук. Спираме и ние да видим какво разглеждат. Хмм, кратер на застинал вулкан.

И тук, както на всички забележителности има изградена удобна стълба. Нарамваме апаратите, раниците остават в отключената кола и тръгваме да катерим стъпалата. Стигаме до средата и виждаме малкия кратер.

Другите вече се връщат и Ани ме пита – ти къде си тръгнала без раница, ще те отвее вятъра горе. Хич не се качвай повече, вятъра е страшен. Като гледам снимката май повече приличам на човечето на Мишлен, отколкото на обикновен турист.

Консултираме се с табелите какво друго интересно има наблизо, набелязваме си водопада Hraunfossarи потегляме.  И по отношение на табелите за забележителности има какво да научим от Исландците – много и пълна информация, няма как да се объркаш.  

Долината зад гърба ми изглежда така :

Пътя минава покрай заснежена равнина,

поредния водопад, все по-откритите върхове на планините и сгушените в подножието им ферми,

Слънчо все още срамежливо, но настоятелно отстоява правата си и огрява отсрещните върхове. Лелеее, какво ли още е скривала мъглата ???

Виждаме стадо кончета край пътя и си даваме сметка, че все още не сме им отдали необходимото внимание. Речено – сторено – време е за фотосесия на кончета.

Оказва се, че те са доста любопитни и едва ли не са готови да прескочат електропастира за да разберат какво правят тия там с тия черни неща в ръцете си ?

Водача, този със сивата грива е най-любопитен, ама хич не си дава сметка какво става зад гърба му.

Ох, чудесни са и много приятни модели, но нас път ни чака …

За пореден път Исландия намира с какво да ни изуми. Пред нас е водопада Hraunfossar (снимки но водопада).  УАУУУ е единствено което успяваме да изречем.

Есенните багри на храстите, изумрудената вода – прекрасно е.

Водата си е намерила път през покритото с лава поле и ручейчетата, идващи от близкия покрит със сняг и лед връх се носят към реката .

Hraunfossar  няма мощта на Gullfoss, не може да се сравнява по дебит със Skogafoss, определено не е най – големият в Европа, както твърдят за Dettifoss, но пък е може би най-красивия.

Влива се в река Hvita, чиито буйни води стремглаво пресичат вулканичните камъни.

Бреговете на реката са осеяни с прецъфтели омайничета, храсти с мъничики червени плодчета (мислех, че са боровинки, опитах, но е нещо друго).
Много, много красиво – горещо препоръчвам.

Тръгваме си от тук много доволни – светлина, прекрасни цветове, снимките няма как да не са станали 🙂

Не след дълго виждаме пара в небето пред нас и отбиваме за да видим за какво става въпрос. Влизаме в поредната частна собственост. Този собственик е нещо като директор на гейзер.

В двора му има поредица бълбукаци и бълващи вода с температура над 100 градуса изворчета. Човека умело използва тази енергия за да отглежда домати и моркови в оранжерията си. На пътечката към изворите е поставил сергия с пакети домати и моркови и пощенска кутия с написана на нея цена – 200 крони.  Купуваме си зеленчуци, пускаме парите в кутията и си тръгваме.

Към 18 часа пристигаме в поредния гест хаус. Разположен е съвсем близо до град Borgarnes. Това е гледката от входа на нашата група от сгради.

Надписа гласи, че е арт галерия, но по-скоро прилича на авто работилница. Стаите са в метални бараки от сандвич панели, но пък са много просторни, оборудвани са с кухненски кът и са със самостоятелен санитарен възел. В най-голямата сграда има „обща“ стая с маси и столове, кухня, интернет. Повече не ни трябва.  Слагаме батериите да се зареждат и хукваме към  Borgarnes. Спираме до градския стадион и от там пеша до брега на океана.

За пръв път откакто сме в Исландия имаме небе и подобие на залез 🙂

В залива зад гърба ни вече се вижда цялата планина.

А града се готви за сън. Бърза снимка на църквата и обратно в хотела.

На това място ще останем две вечери. Идеята беше утре да се разходим с корабче с надеждата да видим китове, но се оказа, че корабчетата не излизат след края на септември и ще се наложи утре да си измислим друга програма. Здраве да е, в небето вече виждаме звезди, облаците са все по-редки – има надежда 🙂

Тази нощ никой не спа като хората, поне два-три пъти се оказа, че непушачите са излезли навън да пушат, промъквахме се като сенки покрай бараката за да не задействаме външното осветление, гледахме небето и се дивяхме. Странно е да видиш полярната звезда точно над главата си, млечния път да е толкова ярък, само да протегнеш ръка и ще го докоснеш. Колкото и да гледахме небето северно сияние тази вечер не видяхме. Затова пък в нета видяхме негова снимка правена предната вечер. веднага последва кореспонденция с автора на снимката. Човека ни отговори, даде ни напътствия по кое време и на къде да гледаме и най-после заспахме.

Кратко ВИДЕО от този ден 🙂

Има още два дни – а дано 🙂

Снимките от ИСЛАНДИЯ (за гледащите само картинките, снимките се намират на линка 😉 )

Ми това е за днес 🙂 Благодаря, че се отбихте 🙂 Лека нощ и да утре 🙂

Вижте още

2 thoughts on “Да споделиш Исландия-ден седми

  1. Здравейте, благодаря Ви, че ме заведохте в Исландия.
    Подарихте ми една прекрасна неделя!
    С нетърпение очаквам последните два дни. 🙂

  2. Благодаря Ви от сърце, че споделихте тези невероятни гледки. Благодаря и за очарователно поднесения разказ! Показателно е, колко много могат да направят хората, стига да искат. Имам пред вид, че селищата са нарядко и около тях е „пустош“, но навсякъде си личи интелигентното докосване на човешката ръка – пътища, стълбища, информационни табели, зеленчукови оранжерии затопляни от гейзери, елекропастири. Липсват боклуци, липсват търсачи на метални отпадъци, липсват дупки по пътищата, липсват обирджии на пощенски кутии за парички или на зеленчуци, оставени за „пазар на доверие“. Значи МОЖЕ! Значи някой, някъде го е постигнал, въпреки силния вятър и мъглата! Защо при нас не се получава? Сигурно, защото сме много гъсто населени и си пречим … А снимките са прекрасни! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.