Погановски манастир – Сърбия

Дестинация – Западните покрайнини – Димитровград и Погановският манастир.  Илиян пуска мухата, правим бърза организация и рано сутринта в събота тръгваме. Притесненията, че единият от групата няма паспорт и пътува с лична карта бързо се изпаряват защото приминаването на сръбска територия е напълно безпроблемно. Питат ни къде отиваме – ние отговоряме – Погановския манастир – и получаме по един печат в паспорта …

Обменяме по десет евро в чейнж бюрото на границата и въоръжени с по хиляда динара хващаме пътя пред нас.

Подминаваме Димитровград (Цариброд) и продължаваме на югозапад. На 10-ина километра от границата  минаваме през мост над река Ерма, след който веднага има отбивка вляво за село Суково, по която  поемаме.  След кратко колебание решаваме, че ще пропуснем и суковският манастир – целта ни този път е друга. До Суково ще отидем отново, когато пукне пролетта.

Стръмни скали, досущ  приличащи на прохода Вратцата се извисяват в далечината.

В подножието на страховитите скали е сгушено селцето. Нивичките са обработени и засети, а един от стопаните се възползва от топлото време и оре с трактора.

Пътят се вие покрай кротката тук река Ерма и се провира през странни тунели прокопани сякаш на ръка в огромната скала.  Самата Ерма е странна река. Малка, дива и с характер. Изворът й е в Сърбия, после влиза в България, и отново, като че харесала ролята си на крайграничен контрабандист, пак се връща в Сърбия за да се влее в река Нишава.

Изграден от камък свод и крехко метално мостче водят към манастира „Свети Йоан Богослов“ или иначе казано – Погановският манастир.

Оказа се, че малко по нагоре по пътя има и друг мост и вход на манастира, но мястото от което ние влязохме ни предложи красива панорамна гледка – църквата, кулата и закрилницата планина, приютила сградите.

Не знам за Вас, но аз винаги изпитвам едно особено чувство, когато преминавам през манастирска порта.  Не толкова защото съм вярваща, а защото се срещам с непреходното.

Пазачът по никакъв начин не оправдава името си. Нито лае, нито ни гони – подуши ни и излезе на припек, гледайки тъжно. Съжалих, че не нося нещо за хапване в раницата, толкова мършав и тъжен беше този кучо.

Манастирът е построен към края на XIV, а стенописан към края на XV век. Благодарение на труднодостъпния терен (до 1927 г. каньонът на Ерма е напълно непроходим) през вековете е останал незасегнат от многобройните завоеватели. Преди тридесетина години е направена цялостна реконструкця на светинята.

Пръсваме се из двора и всеки търси свойта гледна точка. Следващите посрещачи са манастирските котки, но скоро и те губят интерес – никой от нас не предлага нищо вкусно.

Подпряла съм се на оградата в очакване да отключат църквата. Идва един монах и започва да подрежда свещите и иконките. За секунда имам идеалната възможност да го хвана в кадър с поучителният надпис на входа. Скоро след това, той се объща към всички насочили апаратите си към него и казва “ А може ли да не ме сликате ? “ Уважаваме желанието му, купуваме си дребни сувенири (има също така манастирска крушова ракия и мед), палим свещ и прекрачваме прага на църквата.

Изненадата, която ни очаква е неописуема. Стени, покрити отгоре до долу с чудесно запазени стинописи, изящен иконостас и приглушена светлина.

Черквата е стенописана 1499 г. с богата тематична програма (велики празници, учения на светите отци, сегменти от живота на св. Богородица, страданието на Исус, ликове на сръбски светители, балкански отшелници, апостоли и др.). Живопистта на Погановски манастир се смята за връхна точка в творчеството на касториянските зографи през втората половина на XV век. В световните кръгове на византолози и познавачи на изкуството манастирът е прочут и със своите икони.

Оттук е и известната двустранна икона Чудо в Латомския манастир и ликовете на Богородица и св. Йоан Богослов от втората половина на XIV век /Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов – намира се в криптата на катедралния храм Александър Невски – София/ и иконата с бюста на починалия Исус Христос от края на XV век (Белград).

Отецът влиза и започва да подрежда нещо на амвона – моли ни да побързаме, защото им предстои венчание. Последен кадър и излизам навън.

Младоженците и гостите вече са в двора и чакат да ги повикат.

Те влизат в църквата, а ние напускаме двора през другия изход.

Цък на снимката за голям размер 😉

Ново метално мостче ни извежда на пътя и се отзоваваме при булчинската кола.

Непосредствено до пътя се намира и малка уютна кръчмичка. Стопаните  и явно не очакваха нашествие в този ден, защото дори не бяха запалили печката. Това не уплаши душите наши , само след минути печката весело бумтеше, на масата имаше разкошна домашна туршия от зелени домати и кисело зеле, кисела (газирана) вода, дюлева ракийка и бяло винце. Скоро пристигнаха и плескавиците с пържени домашни картофи. Може би тук е времето да отбележа, че ракийките се повториха и потретиха, а цената от пет евро на човек приятно ни изненада.

Навън ни очаква нашият стар познайник от манастира. Спомням си, че в колата имам пакетче хрупки. Той ги лови във въздуха – явно е много гладен.

Хрупките свършват, а пътят продължава покрай реката и страховитите скали на Влахинската планина.

Разминаването на две коли е почти немислимо.

Някога тук може би е минавала и ж.п. линия – тунелчетата край пътя ни навяват такива мисли.  Снимките се правят в движение, защото спирането на този тесен път е доста трудна задача.  За щастие движението не е много оживено …  през целия път не срещнахме повече от две-три застави.

Уширение на пътя и скали, опиращи чело в небето ни карат да спрем.

Слизаме от колите, тишината е оглушителна.

Единствените звуци, които чуваме са тръкалящите се по сипея камъни.

Решаваме, че тази величествена гледка е най-подходяща за обща снимка.

Следващото село е Трънски Одоровци (не го открих на нито една карта).  Дано правилно съм запомнила името.

Пръснато е на махали от по няколко къщи,  разхвърляни високо в планината.

Опитите ми да си представя какво е тук при гръмотевична буря или силен вятър не са много успешни.

Някалко завоя по-нагоре и селото се открива като на длан.

За късмет и слънцето се показва и прави панорамата още по-красива.

Поредната спирка – Звонечка вода. Един ослепял и изоставен хотел „МИР“ тъжно разказва за дните, когато басейните са били пълни с деца, а неговите стаи с туристи. Сега всичко е занемарено, изоставено, тъжно, самотно и обречено … Продължаваме към Звонце с надеждата картите на Гугъл да се верни и да можем да стигнем до Ниш. Кратка справка на (чист български език) с местните хора – и става ясно, че няма такъв път … Време е да се връщаме.

Сенките вече натежават.

Стопаните се връщат от нивите.

Все още има достатъчно светлина и свиваме към село Поганово. Не знам дали някога сте се чувствали призрак? Точно така се почувствах на това място. Имаше много хубави и спретнати къщички… и нито един Човек …

Все съм ходила по български села – има я и разрухата и обезлюдяването, но като тук – никога не съм се чувствала.

В нета намерих това описание:  “ В Поганово през лятото живеят около 40 човека, предимно възрастни хора. През зимния сезон обаче повечето от тях се прибират в града и на село остават не повече от 20 души. Нищо не напомня, че някога тук е кипял живот. Красотата, тишината и безвремието в Поганово не могат да ви оставят равнодушни. Жителите на това място са изключително гостоприемни. С охота канят на раздумка неочакваните гости и черпят с вкусно и ароматно сръбско кафе. Докато пиете „кафа“ ви разказват за времето, когато селото било пълно с хора. Последното бебе проплакало преди повече от 30 години. Вече са забравили кога точно училището затворило врати и изпратило последните си ученици. Усещате колко лесно се разбирате. Езикова бариера, всъщност, изобщо липсва. На изпроводяк домакините ви изпращат със сърдечна усмивка на лице и покана за повторно гостуване.“

Ако в някой почивен ден се чудите на къде да тръгнете – не се колебайте. Всяка минута по този маршрут си струва. Съвсем близо е до България, евтино е, красиво е и все пак е някак различно…

Вижте още

8 thoughts on “Погановски манастир – Сърбия

  1. Благодаря ви за завладяващата статия и страхотните снимки.Мястото колкото е изоставено , толкова е привлекателно….

  2. Порука драгој браћи из Источних покрајина :-) каза:

    Па свака вам част. Просто не знам шта је лепше, фотографије или путопис који је сав разигран и лепшав. Ово није репортажа, ово је песма!

  3. Благодаря ви за хубавата статия. Отдавна не бях чел нещо добро по темата.. надявам, се че скоро ще публикувате още нещо. Ще намина след ден два за да проверя ;). Хубав ден и успех за напред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.