Сутрин в с. Света Петка
Публикувано на 12.11.2009 | 
Ден втори от Велинградският пленум …
Ставам рано и тъкмо се чудя на къде да поема, във фоайето на хотела се засичаме с още един ранобудник от групата.
Решаваме да отскочим до потъналото вчера в мъгла село Света Петка.
До срещата с останалите имаме три часа и трябва да побързаме.
Времето отново е мъгливо, но на места облаците се разкъснат и разкриват синьо небе.
Това ни окуражава.
Когато пристигаме първите лъчи на слънцето огряват селцето,
и отсрещните хълмове
Не мога да пропусна закачливо пушещите коминчета.
По пътя се изкачваме над селото с надежда за по-добра гледна точка. Зад гърба ни настъпва мъглата, а пред нас селцето сякаш се страхува да се раздвижи в студената утрин.
Пътя става доста лош, слизаме от колата и продължаваме пеша. Хълма който уж изкачваме хвърля сянка на отсрещните поляни и ниви
Скъсявам малко ъгъла и снимам отново, полъх на вятъра раздвижва дърветата и започва златен листопад. За съжаление сме доста далече, а аз отново съм с късият обектив.
Студа ни подгонва обратно към колата, връщаме се на централната улица и поемаме през селото.
Жълтите корони на дърветата красиво контрастират на фона на леко мъгливите хълмове.
Самотно дръвче и просторна Родопска панорама.
Слънцето се опитва да пробие през облаците и огрява част от боровата гора.
Няколко брезички разкрасяват гората отляво.
Живописни пътчета опасват снагата на планината
и в зависимост от това дали са на сянка или огрени от слънцетоу придават съвсем различен облик на пейзажа.
Самотни стражи пазят Родопските ливади в очакване на стадата.
За съжаление все още е много студено и животните са на топло в оборите. Липсва ни някаква живинка за колорит на кадрите.
Слънчевите лъчи се процеждат през облаците и огряват близките върхове. За пореден път се питам защо изчезнаха красивите родопски къщи и бяха заменени с тези грозни тухлени недомислия с ламаринени покриви.
Липсват ми тиклите, липсват ми типично родопските прозорчета, липсват ми ония къщи, които помня от детството си.
Време е да се връщаме за да се срещнем с другите и да тръгнем за крепостта Цепина.
Премръзнала жена бързаща по свои си работи, учудено ни гледа и се пита тия пък какво ли търсят тук …
Privet ot Sveta Petka ,chakam novite snimki
Pingback: Ранна пролет в Света Петка | blog.manofoto.com
Chupite, ако знаеш как ме зарадва
Чудесно е когато ходим някъде да имаме познати. Именно те са хората, които знаят потайните кътчета 
Бъди жив и здрав и измисляй маршрути 
Благодаря ти за поканата, ще се възползвам – няма да я забравя
Zdavei,Artine az sum tova kitno rodopsko selce i ti BLAGODARQ mnogo za karasivite snimki i kak si go opisal,dori ima dve snimki napraveni ot moqta niva-))). Kogato idvash na Sveta Petka nepremenno ptai za Chupite,s udovolstvie shte te pocherpq kafe na jar ili pqsak shte ti haresa mnogo….Zapovqdai .
tova e na6eto krasivo malko selce
Nepremenno shtevi pisha
Благодаря ти Алиш
На пролет непременно ще дойдем. Мечта ми е да снимам цъфналите дръвчета по нивите. Като цъфнат дърветата да се обадиш непременно за да идваме. Предварително ти благодаря.
Az sam ot tova selo i bih kazal 4e mnogo mnogo dobre ste go opisali Blagodarq vi mnogo za krasivite snimki vinagi ste dobre doshli tuk..Zapovqdaite otnovo
Благодаря ти Галя!
Ти го правиш много добре и бих казала, че хората тук сигурно го чувстват като малко райско кътче.
Поздрави, Мими
Мими, добре дошла
и благодаря 
Не знам как да го направя, но бих искала всеки да може да споделя тук и да се чувства свободен.
Привет Галя!
Благодаря ти Артин, че ми каза за сайта на Галя.
Наистина чудесна разходка из Родопите в ранното утро, много ми хареса как си го описала също.
А пък Артин по-малко да спи сутрин за да не пропуска подобни фотосесии!
Поздрави, Мими
Ееее, искаме още, много късо това. И повече приказки
Благодаря ти Артине
Трябваше вечерта да кажеш, че се ранобудник. Следващия път ще знам и ще те подбирам и теб рано-рано.
Хубава разходка сте си направили с Валери, пък макар и да е било студено. За малко ви изтървах сутринта…
…..как съжалявам като ти гледам кадрите – фантастични са! В очакване на четвърта част съм 
Поздрави!