ALGAIVEL – Galina Veleva Photography

Приятели имат розов масив в с. Мирково и ни канят на розобер
В три часа сутринта потегляме от София, екипираме се с гумени ботуши, стари якета, кожени ръкавици, чували, торби, вода и към пет часа вече сме на нивата.

До изгрева има още около два часа, но е достатъчно светло за да се работи. С ентусиазъм започваме и когато слънцето показва първите си лъчи,

вече сме набрали по една торба цвят, а това е около 3-4 килограма.
Тук за пръв път в живота си разбирам, че се берат не само листенцата на розовия цвят, а се откъсва цялото цветче заедно с пъпката. Оказва се, че прочутото розово масло се крие именно в нея.

С нагряването на земята се вдига омара и попадаме в мистична приказка, но бодлите на розите бързо ни връщат в действителността .

Разнася се прекрасен аромат, нямащ нищо общо с аромата на така популярните в детството ми мускалчета с розово масло. Този е много по-приятен и опияняващ.

Торбите на кръста натежават и с напрадването на деня става все по-трудно. Цветовете стават лепкави и пръстите се покриват с ароматен катран. Ръкавиците се оказват лош вариант и отдавна са захвърлени. Берем с голи ръце и внимаваме да не „откъснем“ някое гнездо на оси или пчели.
Събираме набраните цветове в големи чували, които трябва да са плътно затворени за да не се изпарява влагата от набраните рози.

Наближава единадесет часа, а още не сме обрали половината. Слънчевите лъчи, сякаш с магическа пръчка карат пъпките да разцъфтят буквално за минути. Уж си брал съвестно, а като се обърнеш назад все едно не си започвал.

Все по-често поглеждаме към пътя с надеждата да  се появят обещаните помощници, които берат на друга нива.
Най – после … те пристигат

Пръсват се в необраните редове и сръчно започват работа.

И аз бях там … и аз брах …

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези: