На кушия в Ракитово

Публикувано на 25.02.2010 |

Тодоров ден е и както си бяхме обещали четата се събира още от предишния ден във Велинград.

Сутринта набързо закусваме и се отправяме към мястото на събитието – правата отсечка между Костандово и Ракитово. След кратко объркване в Ракитово и справка в полицията, вече сме на правилното място и заемаме позиция.

Наградите и подгряващите средства също са тук

скарата пуши и разнася примамлив аромат

Музикантите допълват колоритната атмосфера и огласят цялато околност.

Млади момци загряват кончетата

и устремени в ездата кон и ездач за завладени от еднакви емоции и правят еднакви физиономии.

Друг кон пък, виждайки камерата, веднага с усмивка започна да позира.

Заместник кмета – г-н Арнаудов, инспектира наградите

и прави последни уточнения за записалите се за участие в гонките.

Продължават да прииждат пълни с хора каруци

Местата по трибуните вече за заети

Стопаните хранят хайванчетата с прясно сено.

Едни се снимат за спомен с фаворитите си

други се опитват да помогнат на едно окопало се опелче да издрапа от калта,

а единственото куче което видяхме за цялата сутрин прави последна проверка на трасето.

Малки ездачи управляват големи коне

или просто замерят лелята с фотоапарата със снежни топки

Старта е даден и ескортинари от полицейска кола и линейка ездачите приближават към нас.

Не ме питайте кой победи, аз бях по средата на трасето. Ще кажат колегите които бяха на финала.

Между две гонки една каруца премина триумфално,

а група хлапета си направиха младежка кушия

Може би тук е момента да отбележа радостта си, че всичко се размина без инциденти за кончетата. Бая ни беше страх, че някое от тях може да се подхлъзне на асфалта и да се нарани. Може би това притеснение накара и много от загряващите по околните ливади ездачи да се откажат от участие в самите гонки.

След това се проведе конкурс за най-красив кон. Компетентното жури в лицето на кмета и заместниците му доста се затрудни в избора.

Първото място си поделиха вторият отляво тъмен кон и светлото конче в дясно.

А след това наградите бяха разпределени между участниците.

Лека полека всички тръгнаха към автогарата край която щеше да се проведе другото състезание за теглитните коне. Аз нещо махах на нашите хора и една от каруците спря до мен (решиха ме за стопаджийка ). Защо пък не – качих се бързо и се наместих върху една от наградите – чувал със зоб.

Водачът започна да си пробива път напред като викаше „ЕЙ БИ ТИ ВИ-то е тука, чакайте да минем!!!“

Всички със смях ни пропускаха като не забравяха да помахат за снимките.

Пристигаме и естествено правя снимки на моя любезен шофьор и неговата конска сила

Като разбира, че снимам без да взимам пари друг младеж веднага се кипри до коня си

На каруците са се натоварили цели родове – от Тамадата до най-малките.

Правим си обща снимка пред „моята“ каруца,

и точно в този момент бай Пешо решава да ни демонстрира мускули и атлетично тяло, закалено със снежни разтривки и лицеви опори. Всички камери и погледи са в него и това го въодушевява. Само полицаите не са толкова въодушевени и скоро го извеждат от центъра на вниманието.