Тайната слава на Шефшаоуен

Нашето пътешествие в Мароко продължава. И така, казваме довиждане на Тетуан  и неговата медина и поемаме през планините Риф към Шефшауен. Риф е планинска верига намираща се в северната част на страната.
Простира се от нос Спартел и град Танжер  на запад до нос Трес Форкас ( Нос Трите вилици буквално преведено) и град Мелиля на изток.

Снимките в по-голям размер можете да разгледате в галериите, като кликнете на някоя от тях 😉

На север започва от Средиземно море до река Ouargha на юг. Днес планинската верига е една от от основните туристически атракции в кралство Мароко.  Името й идва от берберската дума „ариф“- което ще рече местност, природен край. 

Основните градове, разположени в тази планинска верига са Nador, Al Hoceima, Azghenghan, Selwan, Ajdir, Chefchaouen, Morocco, Tawrirt, Taza и El Jebha.

Край пътя деца продават някакъв екзотичен плод. Спрели сме за почивка, Абду (водача ни), купува една кофичка и черпи всички ни.  Плодовете растат по храстите около пътя и доста приличат на личи, нямат костилка, не се белят и са много вкусни.
Допълнение на 25.11.2012 г. – благодарение на Тодор от Малага разбрах как се казват тези плодове. Името им е Arbutus, на испански madroño . Благодаря ти Тоше 🙂

„Ельааа“ –  и пак в автобуса 🙂 Разказа продължава: След края на Третата пуническа война, Риф влизат в пределите на Римската империя под името провинция Мавретания. Император Клавдий провъзгласява за столица град  Танжер .

През пети  век регионът е завладян от  вандалите -източногерманско племе, което владее тези земи до края на века, когато византийците отново завладяват част от земите на Риф. 

През 710 г. изгрява звездата на Салих I ибн Мансур – преселник от Йемен, който основава кралство Некор -емирство на територията на днешно Мароко. По негово време голяма част от берберите приемат исляма. 

Слушам и гледам да не пропусна някоя красива гледка навън. Около пътя освен маслинови горички има и много кактуси, чиито плодове  опитахме в Тетуан.

Нека продължим …  Арабите основават много нови градове. До 15 век много испански маври напускат  Испания и се установяват в Риф. 

Следват поредица от войни с Испания и Португалия. И през 19 век испанско-мароканските конфликти не стихват. 

През 20 век регионът преминава под управлението на партизанския водач Abd el-Krim El-Khattabi.  След народно въстание срещу испанската и френската колонизация, през 1921 г. е създадена република Риф.   През 1956 г. регионът се връща в пределите на кралство Мароко.

Ох, преведох го … Нали не мислите, че съм запомнила всичко от разказа … 

Изкачваме поредното възвишение и спираме пред бяла сграда. Духа, ръми дребен дъжд … Оказва се, че това е хотела ни и мрачното настроение се променя в мига в който виждаме гледката от терасата на фоайето.

Шефшаоуен – синьо-белия град на планината Риф е в краката ни.  Плановете за нощни снимки идват сами и започва търсенето на най-подходяща гледна точка.

Нямаме време да я открием защото тръгваме да разгледаме градчето.  Фотографите вървим последни по пътеката от хотела към медината и не чуваме почти нищо от разказа на водача.

В общи линии града е създаден от бягащи от испанската инквизиция евреи и мюсюлмани. Обграден е с висока стена, има си задължителните атрибути за всеки стар Марокански град – медина, казба, затвор, болница, училище …  Пътеката, свързваща хотела с града преминава през старо, изоставено гробище.  Прави впечатление, че паметните плочи също нямат нищо общо с това, което сме свикнали да приемаме за мюсулмански  надгробни паметници.

Минаваме през източната порта (Bab Souk) и сме в медината. Любопитно се оглеждам, защото преди да тръгнем за Мароко бях прочела някъде, че тайната на туризма в  Шефшаоуен (شفشاون, или ChaouenChawen or Xaouen) е канабиса.

Написаното разказваше, че в  последните години се наблюдава масово обезлесяване на околните хълмове, заради използването на региона за пасища,  дърветата тенденциозно се изкореняват, за да се осигурят повече площи за засаждане с канабис. Това е другата слава на Шефшаоуен.

Според древен закон, който продължава и до днес да се спазва има  едно място в Мароко, където канабис може да се отглежда без никакви ограничения.  И това е региона на планините Риф.

Обикновено реколтата се прибира през лятото, а миризмата от тези „забранени поля“ се носи на мили от тях.  На практика канабисът властва в Мароко. Севрноафриканската страна, която е отделена от Испания посредством Гибралтарския проток е един от най-големите износители на хашиш. От 1994 г. до сега площите, засети с канабис, са се увеличили от 50 хиляди хектара на 250 хиляди.

Е, ние имаме удоволствието да видим града през есента и колкото и да се оглеждам никъде не виждам канабис, нито пък усещам миризмата му. (Не, че знам как мирише, де )

Града се слави още и с производителите на вълнени и памучни  изделия.

За разлика от посетените до сега градове изглежда изключително чист, приветлив и някак омаен с бяло – сините си къщи.

Всъщност, сега като гледам снимките прави впечатление липсата на много плодове и зеленчуци по сергиите . Предлагат се главно вълнени дрехи, кожи и ръчно тъкани одеала и килими.

Няма я и блъсканицата, тук можем спокойно да ходим по уличките,  да зяпаме витрините, да снимаме. Лека полека започнах да се влюбвам в това градче. Стана любимото ми в Мароко.

Възрастен човек разговаря с нашия български водач Павката, а млад мъж до тях вчесва поредната овча кожа. В дъното майките чакат децата си пред училището. Цари наистина лежерно спокойствие,  а планината бди над своите чеда.

По програма се предвижда посещение и на казбата, но да ви кажа тя нещо не ме впечатли особено. Изключение прави изгледа от кулата. От там се открива панорамна гледка към целия град, джамията и планинския връх.

Сега, вече в България разбрах, че  на изток от медината се намира водопад (Ras el Maa), любимо кътче за отдих на местните в горещите дни. За съжаление ние не го видяхме.

На площада пред казбата е разположена главната ложа за наблюдение на местните и туристите. 

Дават ни свободно време (как звучи само 😉 ), но и ни предупреждават да не се прибираме сами по пътеката по която дойдохме от хотела. По тъмно там е опасно за туристи.

Препоръчват ни да си вземем такси от съседното площадче. такситата са за трима души и струват 20 дирхама (2евро).  На път към стоянката, след тежък пазарлък  с една берберска баба, която уж не разбира английски, но много добре разпознава паричните знаци и при уж уговорена цена 30 дирхама за една шапка, много ловко прибира дадената и банкното от 50 дирхама и пак спира да разбира каквото и да е, двама от нашите се сдобиват с шапки. От тук до края ги наричаме бербериян 🙂 Заради шапките и заради банкнотата ресто, която в крайна сметка бабата върна и която ако можеше да говори сигурно би разказала историята на Шефвшаоуен от самото му основаване.

Най после се натоварваме на две таксита и сме в хотела.

Настъпва синия час (залезите вече сме ги забравили, все сме на път и не ги хващаме), разтягаме стативите на терасата и се започва.

Толкова е красиво, че даже не помня дали вечеряхме тази вечер.  Помня, че става много студено и лягам да спя.

За да се събудя сутринта за изгрева, който не се случи, но пък от балкона на стаята видях това … и това … и това 

Последва поредното събиране на багажа, натоварване на автобуса и хайде към Фес.  Е, спираме над града и ни дават две минути за снимки 🙂

Минава около час, когато Павката идва при нас, за да ни каже, че са се обадили от хотела – някой си е забравил телефона в стаята … Няма да споменавам имена, той си знае. Споменавам случката, защото хората веднага обещаха да го изпратят до Фес и да си го приберем от там.  Не бях аз , но ме впечатли коректността на хотелиерите.

Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко през октомври 2012 година. Проследете всички публикации за  пътешествието.

Вижте още

One thought on “Тайната слава на Шефшаоуен

  1. Прекрасен пътепис за Шевшаоуен – ще ти прочета и другите! Посещавала съм това селце около десетина пъти с една единствена цел – да подредя себе си и да отдъхна от шаренията в палитрата на чувства и емоции след броженията ми в Мароко! Не знам дали си представяш какво означава за мен един чужд, но толкова мой поглед към това местенце! Благодаря ти!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.