Архив

Случайно разбирам от моя позната, че има няколко свободни места за екскурзия до Кападокия. Поради големият интерес имаме късмета туристическата агенция да пусне втори автобус. Не се замислям въобще и два дни след това с дъщеря ми вече пътуваме към Анкара.   Там се предвижда и първата ни нощувка на турска земя. Късно през ноща  пресичаме  границата. Първата приятна  изненада е, че магистралата към Истанбул по нищо не отстъпва от европейските. Шест лентова, платена, с идеално поддържана настилка.

Пътят е дълъг и не се спира често. Затова се опитвам да снимам през прозореца на автобуса.  Не се получава много, но все пак …

Времето е мрачно, и неприветливо. Истанбул се пробужда и първите коли на фарове преминават край Босфора.

Минаваме по единият от двата моста и ето ни в Азия.  Правят впечатление многото нови постройки, чистотата и естествено високите минарета, опитващи се да пробият облаците. Според официалните статистики Истанбул наброява над 12 милиона коренни жители, но със сателитните предградия оценката е, че надхвърля 18-20 милиона. Градът е дълъг 140 км и широк 40 км, от Мраморно  до Черно море по протежението на целия Босфор. Това е единствения град в света, разположен на два континента.

Задрямвам отново и се пробуждам след час и половина.  Наближаваме Измит, градът който много сериозно пострада от голямото земетресение на 17 август 1999 год. Загиналите са над 17 000 души, а 100 000 сгради са разрушени до основи. Сега Измит е изцяло възстановен и буквално изграден върху руините.

В дясно от нас е морето с пристанищата и големите кранове. Тук е съсредоточена почти цялата „мръсна“ индустрия на Турция (химическа и нефтопреработвателна промишленост, производство на цимент и други).В далечината корабите, чакащи на рейд  … Малките къщурки кротко съжителстват с високите блокове и производствените предприятия. Пътищата се идеални, няма дупки, няма мръсотия и нерегламентирани сметища.

След  този  район, попадаме в красива долина, през която се вие магистралата с дължина около 650 км.  Построена е само за 10 години, въпреки че пресича високи планински области. Минаваме през тунела непосредствено пред град Болу, дълъг 3025 м и преди град Гереде навлизаме във високопланинският проход със същото име.

Изкачваме се на  1580 м над морското ниво. Това е пределът. Започваме спускане към Анкара. Пътят  преминава край голямо езеро. За жалост така и не разбрах името му.

Още два часа път и вече сме в Анкара – столицата на република Турция.  И тук отново виждаме същото грандиозно строителство, което наблюдавахме навсякъде из Турция.   Малко объркваме пътя, но пък така имаме възможност да видми обедната молитва пред една джамия – пълно е с хора – главно мъже, които се молят вътре и вън на моравата пред джамията. Когато се връщаме за да тръгнем по правилният път молитвата вече е свършила и всички се разотиват.

За да не губим време в настаняване в светлата част на деня продължаваме директно към  Anitkabir (Анъткабир – буквално, „паметник гробница“). Минаваме покрай централната гара,

квартал Ulus с паметника на републиката (построен  през 1927 г. като символ на Ататюрк и борбата на турския народ във войната за независимост),

централната банка.

Следваме кафявите табели

и скоро сме на паркинга пред мавзолейният комплекс. Прочутия Мавзолей на Мустафа Кемал Ататюрк , лидер на турската война за независимост, основател и първи президент на Република Турция.  Комплексът е проектиран  от архитекта проф. Емин Онат и асистентът му Орхан Арда. Тяхното предложение е избрано от 48 други проекта участвали в конкурса на турското правителство през 1941 г.

Строителството е продължило 9 години, а Мавзолеят е открит официално на 1 декември 1953 г.
Anitkabir може  да се раздели на четири основни части:  алеята на лъвовете, церемониалния площад, залата на честта (местоположение на гробницата на Ататюрк), парка на мира, който обгражда целия комплекс.
Алеята, водеща към мемориала е дълъга 262 m, обградена е от двете страни с дванадесет двойки лъвове, изваяни в стила на хетейските археологически находки. Фугите между плочите, с които е застлана алеята на Лъвовете, са около 5 см. Това предполага, че посетителите движейки се напред, гледат надолу към краката си за да не се спънат и по този начин спазват уважително поведение по пътя към гроба на Ататюрк.

Алеята свършва и се отзоваваме на церемониалният площад. Размери 129 m на 84 m,  капацитет над 15 000 души. Покрит е с травертин  с мотиви от турски килими. От трите си страни е обграден с покрити колонади, свързващи част от изложбените зали (кули),


а на четвъртата страна е Тържествената зала, към която води широко стълбище. Неусетно в съзнанието ми изниква фразата „Култ към личността“.  Комплекса е изграден така, че те кара да се чувстваш малък, подчертава уважението и признанието към Човека и военачалника, създал съвременна Турция.

В основната част  е изложението на музея на Ататюрк. Тук могат да се видят много снимки, документи, а така също и восъчната фигура на самия Ататюрк.

Част от музея е организирана като панорама на военната операция при Галиполи.

В комплекса има десет по-малки правоъгълни кули, които символизират идеалите, повлияли на турската нация за създаването на светската Република .  Жандармеристи денонощно стоят на пост на входовете на кулите.

Кулата на Свободата, кулата на Независимостта, кулата на Победата, кулата на турския войник, кулата на мира, кулата 23 април (посветена на датата на откриване на Първото турско народно събрание, което провъзгласява независимостта на Република Турция), кулата на Реформите ( има два факела – единия загаснал, символизиращ падането на Османската империя, а другия гори с голям пламък, символизиращ възходът на реформите), кула на Националния Пакт (четири ръце поставени върху дръжката на меч, символизиращи единството на нацията по пътя на реформите). Вътре в  кулите  има различни експонати – макет на мемориалния комплекс, оръдейния лафет, с който е погребан Ататюрк, откритата и закритата му лимузини , а така също и неговата морска яхта.

Тук се намира и гробът на Исмет Иньоню , вторият президент на Турция , който е погребан там след смъртта му през 1973 година.

Паркът на мира обгражда Мемориалния комплекс. Наречен е така в чест на  мисълта на Ататюрк  – „Мир у дома, мир в света.“  В него са посадени над 50 000 декоративни дървета, цветя и храсти от 104 разновидности, дарени при откриването на мемориала от 25 страни от цял свят.

Анкара, огряна от слънцето се простира до хоризонта в подножието на мемориалния хълм.

Качваме се отново на автобуса за да продължим към стария град и крепостта на Анкара.  Минаваме покрай символът на Анкара,

изкачваме се по стръмната улица нагоре.   Тук е и „Музеят на Малоазийските цивилизации“. За съжаления пристигаме петнадесет минути преди затварянето му … Оставяме го за следващия път и отиваме на крепостната стена от която се открива панорамна гледка към най-страта част на града.

Древната крепост е изградена на висок скалист хълм. Основите и са положени още от Галатяните, но основната част е доизградена и завършена от римляните. По-късно византийците и селджуките допълнително правят реставрации и допълнения.

Тук приключва разходката ни в Анкара.  Утре ще се отправим към Невшехир и чудесата на древна Анатолия. Интересното тепърва предстои :)

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

Един коментар по Анкара, Кападокия, Истанбул – ден първи

Page 1 of 11
  • Ехе…чудесен разказ, чудесни снимки и чудесни места. Турция е интересна с индивидуалността си, която предлага. Няма къде да се видят тези красоти.
    Поздравления за всичко.

    P.S.Приятно изненадан и от фирмата – шефката и ми е много близка.

Page 1 of 11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook