ALGAIVEL – Galina Veleva Photography

В края на първа част легнахме за кратка обедна дрямка …

След час всички вече сме на крак и готови за нова разходка. Целта ни този път е язовир Тошков чарк. Мано ни разказва за предишен негов, неуспешен  опит да стигне до това язовирче. Сега е момента да се направи вторият, надяваме се успешен опит да го намери.

Но преди това трябва да "съберем" гъбоберачките по поляните.

Много скоро се натъкваме на тях – набрали са гъби, изплели са си венци от незабравки и са весели и доволни.

 

Снимаме поляната, плетачката на венци,

радваме се на чистият въздух, прекрасната светлина и красивата ни природа.

Следващата ни спирка е нова полянка с пасящи кончета.

Естествено втурваме се да ги снимаме, а гъбоберачките решават, че полянката е много гъбарска и започват да търсят гъбки малко в страни от нас – снимачите.

Кончетата си имат свои интереси и си действат по техни си планове.

 

Храним ги с вафли, те не им обръщат особено внимание, но за сметка на това почват да обикалят опасно близо около колите.

 

Послени снимки и продължаваме.

 

На небето почват да се събират тъмни облаци

 

 

 

и може би пет минути след като пристигаме на Тошков чарк,

започва да ръми.

Дъжда се засилва – време е да се прибираме.

Вече на сухо във вилата се отдаваме на обичайните занимания – мерене на обективи и биропиене.

 

 

 

Чудим се дали да палим скара или да пропуснем и точно в този момент пристигат Божана и Сашо – с овнешките пържоли, с усмивките, с доброто настроение ( така, както само те го могат).

За минути скарата вече гори с пълна сила,

 

споделят се истории, връз небото хвърчат кокали и пържоли

 

Младежите позират с венци, все пак е един ден след Еньов ден

 

 

 

Пържолите са изпечени, супата от челядинки също е готова, пържените яйца с киселец – и те. Илияна приготвя невероятна салата с авокадо и някакъв таен сос и започва разбор на деня, хапване и гледане на снимки.

 

На другият ден с голяма неохота тръгваме към София. Всичко наоколо е толкова красиво, че не може да се подмине. На язовир Батак спираме отново

 

 

 

Е, това е … Надявам се скоро пак да го повторим.

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези: