Архив

Одавна не сме се събирали … Всички ми липсвате…
Когато Ани и Арто се обаждат, че има вариант да изкараме два дни на язовир Беглика, веднага се съгласявам. Няколко спявки на скайпа, няколко телефонни разговора и групата е събрана.  Къде отиваме – има ли значение ? Важното е, че ще бъдем заедно, ще снимаме и ще се забавляваме … Срещаме се с Mano в Пазарджик и той ни води. Пристигаме привечер, естесвено за нас се губим, след кратка справка с местните се намираме и  вече хвърлили раниците в стаите, решаваме, че е перфектното време за снимки. Брега на язовира е на хвърлей място, слънцето ни предлага перфектен залез. Какво повече му трябва на човек ?

След минути цялата тайфа е на брега на язовира.
Попълваме наръчника за фотографски пози
Разпъваме стативи
и онемяваме…
На това място, в това време думите са излишни.
Мано и Арго осъзнават, че ни липсва преден план и веднага го организират.
Слънчев лъч пробива през облаците и възнаграждава техните усилия с прекрасна светлина.
Минути след това облаците скриват слънцето и се спуска мракът, идват комарите и гонят част от нашата ентусиасирана група.
Последни снимки в очакване на розови облаци.
Прибираме се във вилата. Челядинките вече са набрани, скарата е запалена и се отдаваме на другата част от удоволствието да бъдем заедно някъде.
Лягаме сравнително рано защото сутринта ще покоряваме язовир Широка поляна.
Събуждам се с пукването на зората, но мечтаните мъгли ги няма никакви.
Е, здраве да е, ще дойдем пак :)
Лека полека групата се събира, товарим се на колите и тръгваме.
Пристигаме и с ентусиазъм се оглеждаме за нашата гледна точка.
Не ме карайте да ви описвам разочарованието от гледката, която намерихме там. Пълно с боклуци,
някакви безмислени огради и бариери.  Не това е мястото, което търсехме.
Жалки опити да избегнем мръсотията
и желанието да се махнем от тук надделява. Спомняме си, за потопена къща и тръгваме да разпитваме как да стинем до нея.
Местните, безкрйно изобретателни и впечатляващи ни с начините си на придвижване ни обясниха, че с тия возила едва ли ще стигнема до потопената къща.
(това е снимката, която аз заснех, на всички други снимки закривам почти всичко и всички с право ме нарекоха преден план :))
Спогледахме се – какво ни пречи да опитаме ? Всъщност нищо … Е, хайде да тръгваме
Според указанията трябва да преминем три язовирни стенички – това е първата май.
Факт е, че наистина бяха три, но спиранията за снимане малко ме объркват в момента и не мога да ги подредя хронологично.
Това са снимките, които съм направила по нещото наречено „път“ … и около него
Някъде там в нищото изниква луксозен комплекс и ни кара за пореден път да се зачудим за критериите и гъделичкащите егото на брата „болгара“ емоции. До тук могат да стигнат само високопроходими возила. Което прави мястото свого рода уникално ( е и ние се ударихме в гърдите и рекохме – опа и ние стигнахме до тук ).
YouTube Preview Image
Още малко и пътят стана наистина непроходим – няколко огромни камъка го препречват и сякаш с насмешка ни казват – Ей,  кашкавалените туристи – до тук с колите :)
Хайде да се пораздвижите малко ;)
… Ми щом сме стигнали до тук – няма да се откажем я :)
Скоро я виждаме в далечината
Изследваме я обстойно
и за известен отрязък от време всеки остава сам със себе си, мястото, гледката и емоцията. Не говорим – тук няма нужда от думи.  Достатъчно е да поседнеш и да се присъединиш към природата.
Не помня колко време измина – едва ли това е от значение. В реалносттта ни върна телефонен звън – време беше да се прибираме.
С  неохота поемаме обратният път
- берем челядинки и хапваме диви ягоди.
Даваме си час почивка – след това ще ходим до язовир „Тошков чарк“. Някой полягват, други си спомняме  детството на люлката
в двора на вилата.
КРАЙ НА ЧАСТ ПЪРВА ………….

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези:

7 коментара по Беглика и Широка поляна

Page 1 of 11
  • Pingback: язовир Беглика

  • mitakag каза:

    Поздравления!

  • Много хубави снимки, поздравления, разказът също е хубав и динамичен, навя ми доста спомени :)

  • algaivel каза:

    Ники, сума ти време го обсъждахме във форума :О

  • nsirakov каза:

    … и пак не се обадихте…

  • ARGO каза:

    Браус, линкни и клипчитата :)

  • Rozalia каза:

    Ох…как ме размекна със снимките от Широка Поляна..“Потъналата къща“ е ловната хижа на цар Борис III. 15 години всяко лято наште задължително след морето ни водеха по две седмици на палатка там…На отиване аз и брат ми пътувахме сгачкани между багажа и бурканите с храна а на връщане същите тези буркани пълни със сладко от горски ягоди и боровинки а колата ухаше на кантарион.
    Беше спретнато и чисто…Освен къщичките при стената и няколко бунгала нямаше нищо друго…Ако мръднеш навътре във планината на окло час имаше няколко живописни помашки махли ,иначе единственните хора които срещахме бяха местните които събираха борова смола…Киселото мляко издържаше без проблем две седмици заровено във борови иглички..Не съм виждала по звездно небе..а когато водата във язовира намелееше гледката на отсечените дънери на лунна светлина изглеждаше невероятно…Душата ми остана там и сега всяка година като се завръщам в България отивам да го посетя пък макар и само за ден…в търсене на приказката…и ако се абстрахирам от реалността…приказката си е там…:-)))
    Благодаря ти за споделеното усещане.
    Рози

Page 1 of 11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish

Свържете се с мен :)

Facebook