ALGAIVEL – Galina Veleva Photography

Реших, че сега е времето да Ви запозная с участиниците във фотопленум Велинград и да се опитам с думи и картинки да Ви направя съпричастни.
Вечер първа – петък, 30.10.2009 г. – снимки няма.
Впечатления – прекрасни. И тези, кито идват за първи път (Artwall) и съпругата му Ани, и старите познати Божана (elefant) и Сашо (masteral) са в пленумско настроение и разговорите за снимки и посетени магически местенца продължават до към два часа сутринта. Персонала на ресторанта с надежда чака да се изнесем, но на всички ни е хубаво и приятно, и само мисълта, че утре ни чака нещо по-приятно ни кара да си легнем по някое време … часове няма да уточняваме.
Сутрин първа – 31.10.2009 г. – събота, събираме се в единадесет часа в лобибара на хотела. Междувременно от Пазарджик са пристигнали Мариан (mano) и Ванката (Chernio) и групата щураци се е заформила напълно.

Разпределяме се в две коли (Божанината е с десен волан и внася колорит в пътуването) и потегляме.
Първата ни спирка е село Света Петка, което е дотолкова затиснато от мъгла, че разочарованието леко се прокрадва в погледите ни.

Пушим по цигара и се мятаме в колите с надеждата да имаме късмет при следващата спирка.
Наближава време за обяд, а пътят така или иначе минава покрай кръчмата на Абди (ако бъркам името, моля поправете ме). Божана хвали овнешките му пържоли и някак спонтанно и естествено всички решаваме, че това е нещото което ни липсва в момента.

Мятаме набързо по няколко наистина невероятно вкусни пържоли, благодарим на домакина и продължаваме към следвацата цел.
А тя е Аврамови колиби (изредила съм имената в предишна публикация, сега ще се съсредоточа върху хората и тяхната страст към папаракстване).
Мъглата лениво се вдига, скреж покрива ливадите, нима може да пропуснем такъв момент?

Хммм, май с мъглата беше по-добре??? Ванката веднага се заема и прави страхотни облаци, които аз се опитвам да заснема.

Гледните точки са изчерпани и сме отново на път (това изречение ще го срещнете още доста пъти в тази публикация;) )
Пред нас е следващата махала, отбиваме и спираме. …. И се започва едно сниманееее …

някой се катерят по мантинелите да по добра видимост,

после зинзирикат от студ,

и се опитват да обяснят на местните малчугани, че всъщност ние се кефим

и това ни доставя удоволствие.

Студа започва да щипе и ни праща обратно в колите за кратък преход и затопляне.
Но гледките които се откриват пред нас ни карат да забравим за минусовите температури, да съжалим, че не се достатъчно добре екипирани (с ръкавици) и да започнем поредната фотосесия. Тук се ражда и името на пленума – „Късият или дългият“ – Панорамата е толкова многообразна, че сменяме обективи през минута и почваме да си подвикваме „Хей, влизаш ми в кадъра, мръдни малко“ или “ Ти с кой снимаш сега, чакай и аз ще го сменя?“:):):)

Брях тва Сони бреее, и със затворени очи снима (пу,пу да не му е уроки )

Manoo, ела да видиш как ги докарвам със затворени очи

Абе Галя, ти на това снимка ли му викаш, пфу Сони – отсича Mano и ми обръща гръб.

Невероятно, но факт – чак сега забелязваме, че докато всички ние снимаме, Сашо се мотае с ръце в джобовете

и никъде около него не се мярка фото техника :О

Да е виждал тази гледка? Колко да я е виждал, след минута бърза да навакса с кадрите

Въпреки, че е единствената без фотоапарат в ръцете Ани е въодушевена и Артин не пропуска момента.

Следваща спирка – есенно зимна приказка край следващата махала.
Скреж, примесен с жълто, червено, зелено, кафяви листа. Отново дилемата – „Кой обектив?“ и отново търсене на най-добрата гледна точка.

Даже леко скептичният Ванка е извадил Каноня и пуца ли пуца. Не ще да покаже, много ценни били кадрите

.

Още снимане, снимане, снимане … и стигаме в село КръстАва, където пътят просто свършва, но пък за сметка на това има кафене и бумтяща печка. Пием нещо ободрително,

гледаме втренчено екраните на фотоапаратите, стопляме се и с неохота поемаме обратно.
Майката Природа ни поднася поредната изненада – рисува „фотографски облаци на небето и скрежно – есенна премяна на земята. Какво сърце трябва да имаш, че да не спреш да снимаш? Ми ние не сме наясно с отговора на този въпрос и по дифолт спираме и скачаме от колите въоръжени с кой каквото е завинтил на байонета.

Мариан и Сашо си намират мУделки (хммм, егати късметлийте) и започва надлъгване за прИмоционалната цена на кадрите.

След кратко колебание мУделките отказват офертата и бързат да намерят сигурността на топлия обор.

Ванката залага на сигурно и снима залеза. Любопитна козичка папарашки наднича да сподели гледната му точка.

Неусетно сутринта премина във вечер и съботата свърши. От Рила пристига Валери, от Раковски – Гафа и вечерта преминава кротко и релаксиращо в споделяне на кадри и емоции.

Сутрин втора – неделя – цел крепостта Цепина. След ранната разходка до село Света Петка Валери заминава, а останалата част пленумци потегля към град Констандово и крепостта Цепина. Ако си мислите че пътуваме транзитно, да знаете, че не сте познали

Пътят е изненадващо добър. Стигаме до хижата, опаковаме се с всички налични по куфарите дрехи и пеша потегляме по пътеката стигаща до крепостния връх.

Духа вятър, но пешеходстването, веселата, непринудена атмосфера, прехласването по гледката и увлекателния разказ на Божана ни карат да забравим за времето и да се молим от сърце Слънчо да се покаже.

Най после целта е постигната и ние сме на върха, или по-точно на крепостта. Спиращата дъха гледка ни кара да притихнем, да затворим очи и да останам насаме с чувствата си.

Не след дълго възхитата взима връх и решаваме, че трябва да запечатаме на лентата ( картата ) този величав момент.

Самотно дръвче, събрало в клоните си падаща шума ни разкрива възможност за непланувана фото сесия.

Времето не е с нас този ден и след дълго очакване с тъга поемаме обратно. … Нооо преди това е време за обща снимка.
Естествено стативите кротко си стоят в багажниците на колите и трябва да приспособим част от наличните раници и чанти за твърда основа на апарата.

Сашо включва на самоснимачка и бърза да влезе в кадър

Първи дубъл

Втори дубъл

… и трети за късмет.

И най приятните неща имат край и лека полека поемаме надолу по пътеката. При хижата Гафа си намира приятели и ги снима за спомен

По колите и край …
Хей, чакайте бе хора, има още време. Митака и съпругата му току що пристигнаха. Хайде да седнем някъде, да обсъдим и де се насладим на последните мигове от този прекрасен уикенд.
Точното място е кафенето в град Костандово. Уж е само кафене, но Божана е добрата фея и след минути масата се отрупва с домашна туршия, овнешки пържоли, домашна ракия и безалкохолно с цвят на мента.

Гафа поема ролята на транжор на пържолите и сръчно ги разпределя. Изчезват за минути.

За съжаление, наистина трябва да тръгваме, въпреки че на никой не му се иска
Уговаряме се за следващия пленум през пролетта, кмета ни кани на Тодоров ден и на празника на града – св. Константин и Елена. Ще отидем разбира се – има още много какво да се види.
Е, довиждане … лек път и до скоро

P.S.
В тази публикация са използвани снимки на Божана Маркова, Александър Иванов, Мариан Попов, Артин Шахбазиан. Автора на снимката ще видите като кликнете върху изображението. Благодаря на всички

Ако тази статия Ви харесва, може би ще искате да прочетете и тези: